Манолова: Спряхме двойното поскъпване на паркирането в София — урок за общината

Върховният административен съд окончателно спря предложените промени в платеното паркиране в София — мерки, които щяха да доведат до удвоение на цените, разширяване на зоните и въвеждане на нови такси. Решението последва жалби от граждани и от движението “Изправи се.БГ”. Лидерът на движението Мая Манолова разговаря с ФАКТИ за съдебния резултат, процедурните нарушения и за ефективността на предлаганите социални мерки във връзка с поскъпването на горивата.

Какво означава решението на съда

Манолова определя развръзката като голяма победа за гражданите. По думите ѝ от Столична община са планирали разходи за около 11 милиона лева само за нова маркировка и поставяне на знаци — дори в квартали без асфалт. Предвиденото “превалутиране” щеше да означава курс 1 лев = 1 евро, което реално е двойно поскъпване: “синята” зона от 2 лева би станала 2 евро, “зелената” от 1 лев — 1 евро, глоби и абонаменти също са предвидени да скачат почти двойно.

Процедурни нарушения и липса на обществен диалог

Според Манолова общинските съветници са ограничили консултациите до писмени становища — около 100 души, от които близо три четвърти са били против, — вместо да проведат широко обществено обсъждане по квартали. Тя подчертава, че така е нарушена както вътрешната наредба за обществени обсъждания, така и Законът за местното самоуправление и Закона за нормативните актове. В резултат акт, който засяга всички жители и гости на столицата, е приет без реално включване на гражданите.

Ще промени ли това поведението на общината?

Манолова заявява, че решението е “урок” за администрацията и предупреди, че всеки подобен акт, взет без обществено обсъждане, ще бъде обект на съдебни оспорвания. Ако общината иска да избегне повторение на загубени дела и публичен позор, според нея трябва да започне да пита гражданите при значими промени.

Как се защити общината и какво отговори Манолова

Обясненията на общината, че начина на изразходване на средствата не дава правен интерес на гражданите да обжалват, бяха определени от Манолова като опасна и неправилна логика. Тя отбелязва, че парите са публични и хората имат право да знаят как се харчат.

Отчетност за средствата от зоните

По думите ѝ собственият приход от платените зони е около 40 милиона лева годишно, но няма публични отчети как се използват тези средства. Нито са изградени нови паркинги, нито има реални мерки за облекчаване на трафика — по-скоро разходите отиват към администрация, а не към инфраструктурни решения.

Коментар за помощта от 20 евро при поскъпване на горивата

Манолова критикува финансовата подкрепа от 20 евро като непропорционална и недообмислена. Тя посочва, че тази сума стига само до ограничен кръг хора — тези с минимални доходи, които притежават автомобил — докато най-бедните, които нямат коли, остават извън обхвата. Административната тежест за кандидатстване (отваряне на банкови сметки, подаване на заявления) ще отплаши част от потенциалните получатели. Освен това експертни изчисления на “Изправи се.БГ” посочват, че мярката би струвала около 23 милиона евро, докато само увеличението на приходите от ДДС при ръст на цените на горивата с 10% би донесло около 30 милиона евро — тоест събраните допълнителни средства не се връщат на хората.

Какво правят съседните държави?

Манолова посочва примери: в Гърция мерките възлизат на около 300 милиона евро, в Хърватия — около 400 милиона евро. Там помощите се разпределят по-широко — например домакинства с по-високи годишни доходи също получават подкрепа, а не само най-бедните. Някои държави въвеждат тавани на цените на горивата, като разликата над тавана се покрива от държавата, а в други има контрол върху надценките при хранителните продукти и мерки за подпомагане на транспортния сектор, за да не скочат цените на стоките. В Хърватия средната помощ за домакинство е около 70 евро — значително повече от 20-те евро у нас — и съпътствана от ценови ограничения.

Какво може да направи служебното правителство?

Манолова признава, че възможностите на служебното правителство са ограничени, но подчертава, че България е единствената от посочените държави, която не е приела ефективно законодателство за контрол на надценките. Тя призова депутатите да върнат на дневен ред и да подкрепят закона, който тя и колегите ѝ предлагат — наричан “Антиспекула” — и който остава недовършен, въпреки че бе приет на първо четене. Приемането му, според нея, би дало инструмент за контрол върху цените на основните хранителни стоки и горивата.

В заключение Манолова подчертава, че решението на ВАС е сигнал: важните промени, които засягат живота на хората, трябва да минават през открит диалог и прозрачност — в противен случай ще се оспорват успешно в съда.