„Изпитен туризъм“ и системната корупция при шофьорските книжки: разкрития от Института за пътна безопасност
Нов термин, съществен проблем
Институтът за пътна безопасност (ИПБ) въвежда понятието “изпитен туризъм” — явление, при което кандидати за шофьорски книжки пътуват от големи градове до провинциални центрове, за да увеличат шанса си за успешно полагане на изпита срещу заплащане или поради по-лека проверка. Богдан Милчев от ИПБ говори пред ФАКТИ за основните изводи от изследването и за по-дълбоките структурни проблеми, които го обуславят.
Какво показват данните
Анализът разкрива, че много кандидати от София предпочитат да полагат изпити в Перник, Враца и Кюстендил, където проценти на успеваемост достигат около 90%, докато в София те са близо 70%. Това разминаване подсказва за организирани практики, които дават несправедливо предимство на определени места.
ИПБ обръща внимание и на техническите прегледи на автомобилите, които също са под шапката на Министерството на транспорта. Докладът посочва, че в България едва 0,01% от автомобилите се връщат заради неизправност след преглед, докато в Германия такова връщане се случва при всеки пети автомобил. Средната възраст на автопарка у нас е около 19 години спрямо около 10 години в Германия — факт, който повдига въпроси за безопасността на пътищата.
Как работи измамата при изпитите
По думите на Милчев, механизмите за измама се адаптират към въведените мерки като бели стаи, видеонаблюдение и дигитализация. Използват се скрити слушалки и външна намеса, а компаниите, обслужващи софтуера, имат потенциал да манипулират системата. При практическите изпити проблемът е още по-сериозен — субективизмът е силно изразен: маршрутите не са винаги случайни, дават се подсказки по време на шофиране, макар да има записи на изпитите.
Кой участва в схемата
ИПБ описва три основни роли: кандидатът, готов да плати; автошколата/инструкторът, който посредничи; и изпитващият, който формално узаконява резултата. За да бъде прекъсната схемата, е необходимо въздействие във всички звена, включително промяна в институционалната структура, която днес позволява тези практики.
Защо корупцията остава неразкрита
Милчев твърди, че корупцията в сектора не се разследва системно, защото за това са нужни специални разузнавателни средства — подслушвания, камери и оперативна информация — и воля от страна на службите. Според него проблемът е политически защитен до най-високи нива на управление: когато корупцията има протекция на ниво министър, тя трудно подлежи на разследване от самото министерство или контролирани институции.
Политическата експлоатация на тема пътна безопасност
Милчев подчертава, че темата за пътната безопасност често се използва за политически цели — човешки трагедии могат да бъдат „яхнати“ от различни политически актьори, което от една страна е морално неприемливо, а от друга може да бъде част от пътя към историческо изчистване на проблемите. В контекста на последните скандали имена като Делян Пеевски и Бойко Борисов дори говориха за закриване на Държавната автомобилна инспекция (ДАИ) след случая с концертите на Robbie Williams; ИПБ твърди, че този скандал е тръгнал именно от тях.
Становището за ДАИ и нуждата от реформи
Според ИПБ ДАИ в настоящия си вид не може да гарантира прозрачност и безопасност и трябва да бъде разформирована или преструктурирана с прехвърляне на функции към други институции, например МВР. Политическите обещания за промяна обаче остават неизпълнени, което се дължи и на честата липса на стабилно управление, способно да проведе реформите.
Контроверзията около бащата на Сияна
В интервюто Милчев коментира и поведението на Николай Попов — бащата на Сияна — като пример за това как обществените фигури могат да окажат по-ограничено влияние върху реформите. Според него Попов е бил обект на външни влияния и по различно време е изразявал противоречиви публични изявления: от обвинения към политици до оттегляне на част от тези твърдения, както и сътрудничество с лица от властта. Милчев посочва, че е призовал Попов да публикува GPS-данни, за да изясни някои обстоятелства, но бил блокиран в социалните мрежи.
Какво предлага ИПБ
Ключовите предложения на Института включват прозрачни и независими разследвания, използване на оперативни методи срещу организираните схеми, премахване или сериозна реформа на ДАИ и повишаване на обществената осведоменост. Според Милчев без системни и институционални промени пътната безопасност няма да се подобри.
Богдан Милчев (ИПБ) призовава за преминаване от шум към конкретни действия: публичност, независим контрол и законодателни промени, които да прекъснат веригата на корупция, свързана с придобиването на шофьорски книжки и техническите прегледи.