Ще донесе ли “Прогресивна България” реална промяна?

Анализ от Даниел Смилов

Новото и познатото в управлението

Управлението, оглавявано от „Прогресивна България“, съчетава два парадокса: от една страна — необичайно силно парламентарно мнозинство, невиждано през последните десетилетия; от друга — формация с ярко персоналистки характер, която в голяма степен разчита на популярността на лидера си, Румен Радев. Мандатът също не е изненадващ по съдържание — задачата да се справи с завладяната държава и практиките на прехода, свързвани с модела „Борисов–Пеевски“. Нов елемент е подкрепата от част от избирателите, склонни към проруска или частично евроскептична реторика, които виждат в ПБ глас на своите възгледи.

Когато ентусиазмът срещне реалността

В последните седмици новата власт се сблъска с конкретни и остри проблеми в различни сектори. Еуфорията от изборната победа започва да отслабва пред лицето на ежедневни кризи — улични гонки, открити незаконни строителства, случаи на издирвани лица, появяващи се в чужбина. Дотук доминират два наратива в първите реакции на управляващите:

• опозицията е основният виновник за всички недъзи;
• трябват време и търпение, за да се решат натрупаните проблеми.

И двата подхода дават известен резултат в краткосрочен план, но с времето тяхната ефективност намалява. Скандалът около Варна — с целите незаконни градове, паспортизацията на строителство чрез различни актове и предполагаемите връзки с тайни служби — показа колко дълбоки и институционално инкорпорирани са проблемите. Намесата на службите, често в противоречиви роли, само усложнява картината. Каквото и да произтече от конкретни разкрития, това едва ли ще означава само по себе си край на корупцията или коренна промяна в управлението.

Опитите да се води борба по модела „шумно начало — телевизионни дебати — постепенно забравяне“ са добре познати. Истории с голям медиен отзвук често остават без трайни последици — пример е наказанието срещу Петьо Еврото, което завърши с глоба от 2 556 евро, без системна промяна.

Ключови индикатори за реална промяна

За да отличат медиен шум от съществена промяна, гражданите и наблюдателите следва да проследят конкретни структурни индикатори:

1) Фискална политика и бюджет

Успех ще бъде, ако правителството предложи бюджет за 2026 и 2027 г. с дефицит около 3%, без резки повишения на основните данъци или осигурителните тежести и без замразяване или намаление на доходите в публичния сектор. Фискалната консолидация трябва да бъде плавна, така че да не предизвика внезапно охлаждане на икономиката, която все още расте по-бързо от средното за ЕС.

2) Реформа на прокуратурата

Оттеглянето на Иван Гешев/началника (в оригинала — Сарафов) от временните ръководни постове се възприема като сигнал за промяна. Важно е обаче този сигнал да не се превърне в „пренареждане“ — когато наказателният апарат просто се използва в интерес на новата власт. Ако прокуратурата бъде инструментализирана, това ще е провал в най-важната част от мандата.

3) ДАНС и разузнавателните служби

Смяната на ръководството на службите е положителна стъпка, но основният тест ще е дали се прекратят практиките на използване на службите като бухалка за едни и чадър за други. Прозрачност и отчетност трябва да станат норма, а не изключение.

4) Съдебна власт и нов ВСС

Работата по закони за избор на нови висши органи в съдебната власт е важна, но конкретният състав и позициите на избраните членове ще определят дали промяната е истинска. Нужни са личности със собствена гравитация — юристи и магистрати с ясна позиция по ключови проблеми, а не анонимни фигури, които лесно могат да бъдат погълнати от съществуващите лобита.

5) Прогрес по стари корупционни дела

Решения по натрупани тежки афери — КТБ, „Божков“, чекмеджета, къщи в чужбина, убийства и други скандали — ще са ясен маркер за воля и реален напредък. Ако тези казуси останат заметени, а ресурсите се харчат за нови шумни истории без съдебни резултати, то обещаната промяна ще се провали. Изпълнителната и законодателната власт могат и трябва да настояват за резултати, а дисциплинарните органи да изяснят причините за липса на прогрес.

6) Връзки с ЕС

Изолация в Европейския съюз ще бъде тежък провал. Първите сигнали от президента и правителството са в по-скоро позитивна посока — стремеж към интеграция и ясни приоритети в ЕС. Ключовите индикатори са участието в общи инициативи (включително в областта на отбраната), способността да се печелят съюзници при бюджетните преговори и използването на фондовете за догонване чрез кохезионна и друг вид помощ.

7) Политика към Украйна

За повечето европейски държави подкрепата за Украйна е част от собствената им сигурност. Българската реторика под управлението на Радев може да остане в спектъра на по-умерена или различна тоналност, но е важно тя да не води до блокиране на общи европейски инициативи. Ако реториката премине в действие, което подкопава единството по отношение на помощ за Украйна и санкции срещу Русия, това би било сериозна промяна в негативна посока.

Краен разчет

Тези индикатори ще помагат да се отдели медиен шумът от истинската промяна. Времето за първите смислени отчети наближава, а президентските избори през есента ще дадат първата тежестна оценка от гражданите.