Иран диктува условията: защо съюзниците на Тръмп се боят, че контролът върху войната изчезва

Затворена стратегия и отворени въпроси

Когато в края на миналия месец САЩ започнаха да нанасят удари с ракети “Томахоук” по цели в Иран, мнозина от приближените до президента Доналд Тръмп очакваха кратка, прецизна кампания — нещо като миналогодишните акции срещу ирански ядрени обекти или тежките действия срещу венецуелския режим през януари, съобщава “Политико”.

Промяна на динамиката

Днес, повече от две седмици след началото на операциите, част от тези съюзници вече смятат, че Белият дом е изгубил инициативата. Те предупреждават, че атаките на Иран срещу петролни танкери в Ормузкия проток—които разтърсиха световните петролни пазари и вдигнаха риска от сериозни икономически последици—поставят Вашингтон в ситуация, при която наземна намеса изглежда като единственият убедителен начин да се обяви решителна победа.

„Те държат картите“

“Очевидно в първия етап нанесохме тежки удари на бойното поле, но решително сега те държат картите”, каза източник, близък до администрацията. “Иран определя колко ще продължи конфронтацията и дали ще бъдем принудени да изпратим бойни части на място. Не виждам лесен начин да се избегне това, ако искаме да съхраним репутацията си.”

Какво може да означава гарантирането на безопасността в пролива

Съюзниците предупреждават, че защитата на свободния поток на петрол през Ормузкия проток може да наложи обезопасяване на бреговите райони на Иран — ход, който почти неизбежно би довел до разполагане на американски войски на иранска територия.

“Условията се промениха — отклоняването вече не работи, защото Иран ръководи асиметричните действия”, заяви друг участник, запознат с операцията.

Икономически и политически последици

Рисковете не са само военни. От началото на конфликта цените на петрола скачат: според Американската автомобилна асоциация цената на барел се е повишила от под 70 долара до около 100 долара, а средната цена за галон бензин в САЩ се качи до близо 3,70 долара — увеличение от около 25% спрямо предишния месец. Това поражда страхове сред част от републиканците, че кризата може да стане политически отговорност за Белия дом преди междинните избори.

Отговорът на администрацията

Въпреки притесненията, помощниците на президента отричат да са загубили контрола и описват кампанията като “огромен успех” — с твърдения, че иранските удари с балистични ракети са намалели с 90%, а тези с дронове — с 95%. Говорителката на Белия дом Анна Кели подчерта, че администрацията е планирала различни сценарии и че са били унищожени десетки плавателни минни средства, за да не бъде възпрепятстван свободният поток на енергия.

Увеличаване на силовото присъствие

Притесненията в редиците на съюзниците се засилиха след разполагането на допълнителни американски сили в региона, включително десантният кораб USS Tripoli с 31-вото експедиционно подразделение на морската пехота — около 2 000 морски пехотинци и техните самолети, способни да окупират пристанища, да обезпечат морски трасета и да провеждат ограничени наземни операции.

Алтернативи без наземни сили

Някои влияещи поддръжници на „Америка на първо място” съветват оставяне на сухопътна опция за последен ресурс и посочват множество начини за допълнителен натиск върху Техеран без масирано изпращане на войски: задържане на ирански танкери, кибератаки, насочване към финансови активи и по-широко сътрудничество с военноморски партньори, включително израелските военноморски сили.

Стратегическата цел на Иран

Иран се фокусира върху Ормузкия проток — тесен воден път, през който преминава близо една пета от световните петролни доставки. След като неговите конвенционални сили понесоха удари, Техеран усили асиметричните действия, целящи да заплашат търговското корабоплаване през тази критична точка.

Последствията от началните удари

Някои източници твърдят, че мащабът на първия удар на САЩ — при който според тях са загинали високопоставени ирански лидери и членове на семейството на висши фигури — може да затрудни дипломатичното оттегляне на режима и да провокира още по-радикални реакции от страна на Техеран.

Политическия риск за президента

Един близък до Белия дом експерт отбеляза, че изпращането на войски не е инстинкт на Тръмп и че такъв ход може да понижи одобрението му значително — припомняйки политическите последици от минали конфликти. Рейтинговете на одобрение остават около 40%, спрямо над 50% в началото на мандата, което засилва чувството за риск преди предстоящите избори.

Какво следва

В краткосрочен план Белият дом заявява, че операцията ще продължи, докато президентът не прецени, че целите са изпълнени. Междувременно обаче съюзниците и част от вътрешните кръгове на Републиканската партия настояват за пълна оценка на алтернативите, за да се избегне сценарий, в който ескалацията доведе до масирана сухопътна война и сериозни геополитически и икономически последици.