Иран укрепва позициите, докато Тръмп търси бързо политическо облекчение
Нестабилност в Близкия изток след формалното примирие
Военната обстановка в региона остава напрегната въпреки обявеното примирие между Иран и САЩ. Продължават нападенията — сред последните инциденти са атаки срещу американски хеликоптер, противоречиво нападение над индийски танкер, предназначен за превоз на ирански петрол, както и удари по американски бази в района на Персийския залив и в Йордания. Иран и САЩ си разменят обвинения в ескалация, а рискът конфликтът да се разпространи и да ангажира регионални съюзници остава реален.
Ормуз — ключът към проблемите на САЩ
Особено чувствителна е ситуацията в Ормузкия проток, където трафикът практическo е възпрепятстван. Танкерите се трупат, веригите на доставки се забавят, а в световен мащаб цените на енергоносителите поемат нагоре. В интервю за германската обществена телевизия ZDF военният икономист Маркус Койп, доцент във Военната академия в Цюрих, очертава широките последици от тази криза.
Фундаментален пропуск в американската стратегия
Койп посочва, че конфликтът изобличава дълбока слабост в подхода на САЩ. Намирайки се в центъра на реториката на Доналд Тръмп е идеята за военно превъзходство — големи самолетоносачи, високотехнологични системи и заплаха за решителни удари. Но реалността се различава: военната мощ не гарантира автоматично политическо решение и не винаги предотвратява икономическите последици, смята експертът.
Съгласуването с ключови регионални партньори също не върви по план. Израел, според Койп, си позволява по-независима позиция и показва готовност да действа самостоятелно, ако това се наложи. Това ерозира образа на САЩ като едноличен лидер и затруднява позицията на администрацията във Вашингтон.
Икономическата измерение — решаващият фактор
За Койп реалната заплаха за Тръмп е икономическа. Международната енергийна агенция (МЕА) според него отчита сериозни загуби на доставки от Ормузкия проток — по данните, които експертът цитира, това се равнява на около 20 милиона барела дневно от началото на конфликта. Саудитските нефтопроводи и алтернативни трасе могат да покрият само част от тази липса — приблизително една трета.
МЕА вече освободи резерви, за да успокои пазара, но Койп предупреждава, че тези запаси са ограничени и скоро могат да се изчерпат. При липса на споразумение цените на нефта могат да скочат рязко в рамките на седмици.
Вътрешнополитическото клопане за Тръмп
Такъв рязък скок в цените на енергията ще окаже пряко влияние върху американските домакинства — от гориво до цени в супермаркетите — и ще постави претендента под сериозен политически натиск преди междинните избори на 3 ноември. Койп подчертава, че липсата на видим успех или сключена сделка в кратък срок ще влоши позицията на президента и може да доведе до загуба на мнозинство в Конгреса, което пък ще отслаби публичната и партийна подкрепа за него.
Структурни предимства за Техеран
Експертът отбелязва, че иранският режим разполага с някои вътрешни предимства: той не е подложен на периодични предизвикателства, свързани с популярност или избори, и следователно може да понася икономически тежести по-дълго. Освен това Иран намира начини да продължи да продава петрол — частично чрез неформални канали и през специални икономически зони, включително и доставките към Китай, посочва Койп.
В сумарен вид скъпият и оскъден петрол според анализа уврежда политическата позиция на САЩ и лично на техния президент далеч повече, отколкото на Иран.
Автор: Мария Илчева (редактор)
