Великобритания, мигрантите и Балканите: между дипломатическите намерения и политическата буря

В началото на декември 2025 г. британски медии, сред които “The Times”, разпространиха сведения, че Обединеното кралство проучва възможността да прехвърля отхвърлени кандидати за убежище в т.нар. “центрове за връщане” в държави от Западните Балкани. Новината предизвика моментална политическа буря в региона, особено в Северна Македония, където темата се превърна в централна точка на вътрешния дебат.

Как започна всичко

Още при подписването на споразумението за стратегическо партньорство между Великобритания и Северна Македония през май 2025 г. се появиха слухове, че миграционните клаузи могат да бъдат част от договореностите. Впоследствие медийните публикации в Лондон споменаха, че държави като Северна Македония, Косово и Босна и Херцеговина са били сред възможните приемни места, като британската страна е била готова да предложи финансови обезщетения за всеки приет мигрант.

Официалната реакция в Скопие

През декември премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски публично отхвърли твърденията и ги определи като спекулации и опозиционна дезинформация. “Докато съм премиер, няма да бъде изграден нито един лагер за нелегални мигранти и няма да приемем нито един мигрант”, заяви той и се опита да успокои общественото недоволство.

„Екстернализация“ — какво означава това

Терминът „екстернализация“ описва тенденцията да се прехвърля контролът върху миграцията извън границите на централните европейски системи за убежище. Скорошен пример за такава политика е британският проект за преместване на търсещи убежище в Руанда, договорен през 2022 г., който по-късно бе блокиран след решение на Върховния съд на Обединеното кралство и промяна на правителствената политика.

Асиметрични отношения и политически натиск

Политическият и правен контекст на Западните Балкани прави региона по-уязвим към такива предложения. Докато държавите кандидати за членство в ЕС приглаждат своите закони по модел на европейските стандарти, формално те остават извън общата европейска система за предоставяне на убежище — фактор, който според експерти улеснява прехвърлянето на миграционни отговорности.

Политологът Флориан Бибер (Център за изследвания на Югоизточна Европа, Университет в Грац) подчертава, че включването на държави от региона не е случайно: тяхната юридическа и политическа периферност ги превръща в по-лесен партньор за преместване на мигранти извън европейската правна рамка.

Мълчанието и липсата на прозрачност

В обществата в Западните Балкани миграцията остава изключително чувствителна тема. Страхът да не станат “приемна зона” на Европа следва логиката от 2015 г., когато затварянето на Балканския маршрут остави трайни следи в общественото съзнание. Бибер отбелязва, че властите често предоставят фрагментарна информация за преговори, което създава вакуум — пълнен бързо със слухове, конспирации и дезинформация.

Миграцията като инструмент в политическата борба

Медийните анализи и социалните мрежи допринасят за сензационализацията на темата, а дискурсът бързо се радикализира. Медийната изследователка Олга Кошевалиска (Университет “Гоце Делчев”, Щип) предупреждава, че в македонските медии миграцията често се представя като непосредствена заплаха, което подпалва обществените реакции и улеснява политическата поляризация.

Темата лесно се използва в предизборни кампании: опозицията в Северна Македония я употреби, за да обвинява правителството в предателство на националните интереси и да мобилизира протести — напомняйки за 2017 г., когато подобни съобщения породиха референдуми и силни обществени реакции.

Различни реакции в региона

Според публикации Босна и Херцеговина е отказала категорично предложението на Великобритания. За сметка на това премиерът на Косово Албин Курти изрази готовност за сътрудничество при определени условия, включително подкрепа в сигурността. Косово има опит с приемане на групи бежанци и международни договорености: през 2021 г. страната прие около 1 900 афганистанци, които очакваха продължаване на пътуването си към САЩ, а по-късно договори с Дания позволиха използването на до 300 места в затвори за чуждестранни осъдени, предназначени за последваща депортация.

Критика срещу опортюнизма

Неджмедин Спахиу (Политолог, Прищина) е критичен към решенията, които се вземат по опортюнистични причини — за да се задоволят стратегически партньори. Той предупреждава, че подобни ходове често игнорират дългосрочните социални и институционални последствия и рискуват Западните Балкани да останат още по-зависими и периферни спрямо европейската миграционна политика.

Какво следва?

Дискусията показва, че всяко подобно споразумение би трябвало да бъде предмет на широко обществено обсъждане и прозрачни политически решения. Липсата на информация провокира страх и политическо манипулиране, а това прави устойчиви и справедливи решения по-малко вероятни.

Автори: Пандели Пани, Арбнора Мемети, Вьоса Церкини