Джакомо Казанова: просветителят с необикновения нощен рекорд

Кратък портрет

На 4 юни 1798 г. в Европа отмира една от най-ярките и противоречиви фигури на епохата на Просвещението. Макар днес името му да е символ на безразборни любовни приключения, зад легендата стои сложен живот — изпълнен с литературни постижения, политически интриги, и понякога шокиращи постъпки.

Учeн и писател, не просто куртизан

Въпреки популярния клише за него като необразован авантюрист, той завършва право в университета в Падуа едва на 17 години. Освен това превежда класически текстове на италиански и пише оригинални произведения: петтомният роман, публикуван през 1788 г., разказва за въображаемо пътуване към центъра на Земята и предвожда някои идеи, които по-късно ще се свържат с името на Жул Верн. Той е сред ранните автори, които докосват научнофантастични теми.

От хитрост към богатство — и обратно

След бягството от Венеция и пристигането си в Париж през 1757 г. без пари, успява да привлече вниманието и доверието на двора. С негова помощ и организация се създава първата официална френска държавна лотария, която донякъде запълва празната кралска хазна и за кратко прави инициатора си заможен. Неговото състояние обаче не устоява на страстите — хазартът и разточителството си казват думата.

Мрачен хумор и ексцеси

Сред разказите за живота му има и крайно мрачни и странни епизоди. Веднъж, след конфликт с местен търговец във Венеция, той извършва акт на тежка жестокост — отмъщение, чиито подробности шокират съвременниците и принуждават неговото бягство от града.

Между кабала, алхимия и шпионаж

Той умело експлоатира суеверия и стремежи на богати и влиятелни хора: с помощта на кабала, алхимични номера и астрологически трикове убеждава няколко висши особи в измислени трансформации и предлага „мистични“ услуги срещу огромни суми. Освен това действа и като агент — както за чужди правителства, така и за венецианските власти, които някога го затварят.

Мемоарите: честност без цензура

В своите спомени той описва интимния си живот открито и без задръжки. Самият той разказва за личен рекорд от 14 акта за една нощ с една жена, както и за многократни боледувания от венерически болести — сифилис и гонорея — които често налагат ремисии само защото лекарите лекували с живак. Тези признания изграждат образа на човек, който е живял на ръба на обществените морални норми и собствените си граници.

Принципи и сексуалност

Въпреки сензациите, изследователите подчертават, че той ценял съгласието и удоволствието и често подпомагал финансово жените, с които е имал връзки. Негови биографи отбелязват и флуидната му сексуалност — отношения както с жени, така и с мъже са част от неговия живот.

Последните години: тихо уединение

Последните 13 години живее далеч от предишната суета — като библиотекар в чешкия замък Духцов при млад граф. Липсата на общуване на местния език и отдръпването на благоволението на двора го оставят самотен; чарът, който някога му отварял врати, вече не работи. Той пише мемоарите си, за да се справи с отчаянието и преследващите го мисли.

Край и наследство

Умира на 73 години от инфекция на пикочния мехур. Според предадени думи, неговата последна реплика била: „Живях като философ, умирам като християнин.“ В актовете за погребение името и възрастта му са записани погрешно, а точното местоположение на гроба му е изгубено — старото гробище е превърнато в обществен парк през XIX век. Оставя след себе си противоречива, но трайно запомняща се следа в културната памет на Европа.