Марк Рюте потвърди поканата към Володимир Зеленски за юлския НАТО-самит в Анкара
Кратко съобщение от Анкара
По думите на Марк Рюте, украинският президент Володимир Зеленски е получил покана и ще присъства на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли. Изявлението бе направено по време на пресконференция след среща в Швеция.
Отбранителното производство излиза на преден план
Рюте предлага фокус върху разширяване на военно-промишлените възможности като начин да се убедят съюзниците — и да се спечели подкрепа от Съединените щати. Според европейската редакция на Politico, цитирана от Фокус, идеята е да се обещаят нови договори и инвестиции в отбранителни проекти, които да бъдат икономически привлекателни за Вашингтон.
Дискусии в Хелсингборг
На срещата на външните министри в южния шведски град Хелсингборг приоритет ще бъде увеличението на производството и сделките в отбранителния сектор. Рюте настоява съюзниците да представят реални доказателства за нарастване на промишлените мощности и подписани или подготвени договори преди юлския форум в Анкара.
Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард подкрепя инициативата, посочвайки, че общи стандарти и по-добра оперативна съвместимост ще доведат до по-ефективно и евтино производство. Тя добавя, че съвместни проекти и търговия в областта на отбраната са от полза и за европейските партньори, и за САЩ.
Какви ангажименти се очакват
В основата на предложението е представянето на конкретни ангажименти: сделки, споразумения и доказателства за увеличен капацитет на производство. Част от очакваните решения включват замяната на остарялата флота от разузнавателни самолети Boeing 707 AWACS с модерни самолети GlobalEye на Saab.
Алиансът също така планира да представи обновена версия на Рамката за ангажираност на индустрията (2013 г.), която ще регулира отношенията между НАТО и отбранителните компании — възможно е в нея да бъдат предложени и мерки като интегриране на стартиращи компании в учения и програми на блока.
Препятствия и геополитически рискове
Реализирането на амбициите обаче среща сериозни пречки. Закупуванията на въоръжение остават под национален контрол, което означава, че Алиансът може основно да изпраща сигнал за търсене, но не и да налага производствени програми. Това е особено проблематично за малките и средни отбранителни компании, които не могат да рискуват с нови производствени линии без сигурни поръчки.
Освен това усилията за насърчаване на съвместни предприятия между европейски и американски фирми често се сблъскват с бавни разрешителни процедури в Европа и с американската предпазливост да дели ключови технологии и права върху интелектуалната собственост.
Друг риск е потенциалното напрежение с Европейския съюз: Брюксел инвестира значително в собствената отбранителна промишленост и настоява за приоритет за европейските компании. Някои дипломати в ЕС подчертават, че стремежът към европейска стратегическа автономия остава силен и че европейските производители трябва да извлекат икономическа полза от тези програми.
Заключение
С цел да осигури единна тема за юлския самит, Рюте търси икономически аргументи и конкретни индустриални обещания, които да смекчат вътрешните разногласия в Алианса и да резонират с Вашингтон. Дали този подход ще донесе резултат и ще убеди и по-големите политически играчи да подпишат договори — ще стане ясно в Анкара.
