България

Ангел Найденов: Режимът в Иран не показва признаци на разпад

Тънката граница между пропаганда и реални преговори

Бившият министър на отбраната Ангел Найденов предупреди, че между публичните съобщения и закулсните разговори често има сериозна разлика. Според него част от противоречивата информация идва от риска за хората, които водят преговори от иранска страна, което налага предпазливост и ограничено разпространение на детайли. Той направи тези забележки в студиото на “Денят ON AIR” (Bulgaria ON AIR).

Има ли реална възможност за мир?

Найденов нарече ситуацията нееднозначна и трудна за прогнозиране, но посочи като обнадеждаващ факт наличието на контакти между пратеници на САЩ и Иран в Пакистан. Първоначално посредничеството е било улеснено от Турция и Египет. Въпросът дали тези разговори могат да доведат до споразумение и до деескалация на конфликта в Близкия изток остава отворен, но самото задействане на преговорен процес представлява положителна стъпка.

Противоречиви условия за споразумение

Найденов заяви, че информацията за конкретните искания и от двете страни е оскъдна и често взаимно изключваща се. От американска страна, според него, условията, които доведоха до провал на преговорите на 28 февруари — дни преди военните удари на САЩ и Израел — са ясни. Иранският блок поставя изисквания за гаранции срещу бъдещи удари, компенсации за нанесени щети, вдигане на санкции и контрол върху Ормузкия проток, както и правото да продължи производството на балистични ракети за отбранителни цели.

Военният капацитет на Иран — какво знаем

По думите на Найденов има значително намаление в броя на изстреляните балистични ракети от страна на Иран, което може да се тълкува като поражение. Той посочи, че са поразени над 100 системи за противовъздушна отбрана и около 120 системи за откриване на въздушни цели, което е довело до въздушно превъзходство на САЩ и Израел в иранското въздушно пространство.

Въпреки това Найденов подчерта, че иранският режим демонстрира способност да запази държавността си и да нанася удари извън границите си. Няма индикации за разпад или силни вътрешни разногласия сред водещите фигури — избора на нов религиозен лидер, по думите му, е бил повлиян от революционната гвардия.

Въпросът за Румъния и възможните цели

Относно опасенията, че румънски бази или радарни комплекси на територията на Румъния могат да станат мишена на ирански действия, Найденов смята това за малко вероятно. Той обясни, че става дума за разстояния над 2 200 километра и пролети през територии на няколко страни — включително Турция и Гърция — както и през Средиземно море, което прави пряк ракетен удар сложно упражнение. Освен това иранските заплахи до момента са концентрирани в политически и правни рамки, а не в директно военно настъпление срещу такива обекти.

Крайни изводи

Найденов очерта картината така: макар военното влияние на Иран да е отслабено, страната и режимът ѝ остават функциониращи и способни да оказват влияние в региона. Времето и продължаването на дипломатическите усилия — с посредничеството на трети страни — ще покажат дали текущите разговори могат да свалят напрежението или просто да отложат следващата фаза на конфликта.