Кабинетът въвежда съдебен контрол и нов модел за антикорупционна комисия

Пакет от законодателни промени от служебния кабинет

На последното си заседание преди изборите служебното правителство прие пакет изменения, насочени към укрепване на механизмите за разследване на главния прокурор и създаване на нов регламент за Комисията за противодействие на корупцията. Целта е да се затворят правни празноти, да се гарантира контрол и да се изпълнят изисквания в Националния план за възстановяване и устойчивост (в рамките на Стълб „Справедлива България“ — Компонент „Бизнес среда“).

Как се променя разследването на главния прокурор

Законодателните промени не въвеждат принципно нов механизъм, а правят приложима вече съществуваща уредба, като осигуряват реални гаранции за контрол. Те реагират на „нетърпимо положение на празнота“ в Наказателно-процесуалния кодекс, включително препращания към несъществуващи разпоредби, които блокираха практическото функциониране на механизма.

• При образуване на производство ще бъде определян контролиращ прокурор — назначаван от списък със съдии от наказателната колегия на Върховния касационен съд, одобрен от Общото събрание на колегията. Списъкът ще включва най-опитните и високорейтингови съдии.
• Контролиращият прокурор ще преглежда действията и актовете на разследващия прокурор, ще издава задължителни указания, ще оценява законосъобразността и обосноваността на процесуалните действия и при необходимост ще възобновява производството при появата на нови обстоятелства.
• Контролиращият прокурор ще бъде назначаван още с образуването на делото, за да няма период без надзор.
• Въвежда се задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване или спиране на наказателни производства, включително когато става дума за престъпления, извършени от лица на висши публични позиции (сред които и евентуално от главния прокурор).

Задължителен съдебен контрол върху корупционните производства

Новата уредба предвижда съдът да бъде сезиран задължително — проверката ще обхваща както законосъобразността, така и обосноваността на решението за прекратяване или спиране на производство. Това премахва зависимостта от наличието на „заинтересовано лице“, което да подаде жалба и да инициира контрол.

Нов модел за Комисията за противодействие на корупцията

Проектът на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, въвежда нов начин на формиране и по-ясни функции на комисията с оглед създаване на независим и ефективен антикорупционен орган.

• Комисията ще е петчленна. Членовете ще бъдат избирани/назначавани от различни институции: Народното събрание (1 член), президентът (1 член), Общото събрание на Върховния касационен съд (1 член), Общото събрание на Върховния административен съд (1 член) и Висшия адвокатски съвет (1 член).
• Мандатът е пет години без право на преизбиране. Председателят ще се сменя ежегодно по ротация чрез жребий, а комисията ще се отчита пред Народното събрание на всеки шест месеца и ще внася годишен доклад.

Функции и правомощия на комисията

Комисията ще работи в няколко направления:

• Превенция — събиране и анализ на информация, разработване и предлагане на антикорупционни мерки.
• Разкриване и разследване на корупционни престъпления като длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодни сделки, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и други.
• Проверка на декларации за имущество и интереси и установяване на конфликти на интереси.

Органите на комисията ще имат оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Оперативната дейност ще се извършва от специално назначени служители, а разследването — от разследващи инспектори със статус, аналогичен на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Разследванията ще се провеждат при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Комисията ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. За делата, разследвани от служители на комисията, се въвежда задължителен съдебен контрол върху прекратяванията и спирането на досъдебни производства.

Кой попада в обхвата на закона

Законът дефинира 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които влизат в обхвата на комисията. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, депутатите, министрите, конституционните съдии, ръководни лица в съдебната власт, евродепутати от България, български еврокомисари и други.

Контекст и финансиране

Промените са част от ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост и отговарят на препоръките на Европейската комисия. До момента изплащането на средства по НПВУ е спряно поради незадоволително изпълнение на антикорупционните реформи — спрени са плащания на обща стойност 258 228 948 евро.

Преход към новата институция

Законът урежда и последиците от конституирането на Комисията, включително трансфера на антикорупционни функции от Сметната палата към новия орган.

Краен ефект: Целта на промените е да въведат по-строг и независим контрол върху действията на разследващите органи и публичните длъжности, да ускорят и обезпечат антикорупционната дейност и да изпълнят ангажиментите пред европейските институции.