Армения: ново поле на сблъсък между Брюксел и Москва

May 7, 2026 Информирваш ме

Какво се случва

На 12 април ЕС дълбоко въздъхна след отстраняването на Виктор Орбан от власт в Унгария и избора на Петер Магяр — избор, който западните столици прочетоха като още един знак в идеологическата борба между Москва и Брюксел. Сега вниманието се измества източно: към Армения, където парламентарният вот на 7 юни може да промени траекторията на страната за години напред.

Кандидатите и залозите

Настоящият премиер Никол Пашинян, лидер на партията „Граждански договор“, се стреми към преизбиране с открито проевропейска платформа. Той дойде на власт през 2018 г. след „Кадифената революция“ и през последните месеци усилено говори за сигурност, просперитет и по-близки връзки с ЕС.

Сред най-видимите му опоненти е руско-арменският бизнесмен Самвел Карапетян, лидер на „Силна Армения“ — партия, която традиционно се позиционира по-близо до Москва. Карапетян и още 13 души бяха арестувани през 2025 г. по подозрения в опит за дестабилизация на властта. Има и други проевропейски фигури, включително бившият кмет на Ереван Хайк Марутян, които оформят нова опозиция, различна от „стария режим“.

Защо изборите са важни за Европа

Според анализатори, включително Ерик Акопян от CivilNet, ако проевропейските сили постигнат пробив и влязат в парламента, това ще промени политическата система на Армения по начин, който не е виждан от 2018 г. нататък. За Брюксел победа на проевропейски кандидати би означавала укрепване на влиянието му в Закавказието и едно ново геополитическо усилие срещу руската орбита.

Разместване на геополитическите пластове

Връзките между Ереван и Москва се охладиха рязко след 2023 г., когато около 100 000 етнически арменци напуснаха Нагорни Карабах след контрол от Азербайджан. Армения обвини руските миротворци, разположени там, че не са предотвратили военните действия на Баку. В отговор Ереван прекрати членство си в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), въпреки че остава член на Евразийския икономически съюз, който поддържа търговски и трудови връзки с Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан.

Русия все още поддържа военна база в Гюмри, а руският език си остава широко разпространен. Но минираният обществено-политически легитимитет на Москва след събитията в Карабах направи образа ѝ като гарант за защита по-малко убедителен за част от арменското общество.

Какво показват социологическите проучвания

Анкета на Международния републикански институт (IRI) от февруари 2026 г. показва, че 72% от арменците подкрепят присъединяване към Европейския съюз. В същото време 29% смятат Русия за най-голяма политическа заплаха, докато едва 3% посочват ЕС като такъв. Любопитно е, че 43% все още определят Москва като най-важен политически партньор на Армения — знак за сложния двуполюсен избор пред обществото.

Външен натиск и реакции

Руският президент Владимир Путин предупреди, че Армения не може едновременно да бъде част от руско-центрични икономически структури и да се свързва с ЕС по същия начин. От своя страна Брюксел вече обяви готовност да помогне с мерки срещу „злокачествено влияние“, като ръководителят на външната политика на ЕС Кая Каллас потвърди, че Ереван е поискал съдействие.

В началото на май ЕС ще бъде домакин на първата среща на върха ЕС–Армения (4–5 май), на която Пашинян ще се срещне с Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет — Антониу Кошта. За критиците това може да изглежда като сигнал за подкрепа, подаден в кратък срок преди изборите.

Опасенията на наблюдателите

Международната обсерватория за демокрация в Армения (IODA), съставена от експерти по права на човека и демокрация, предупреждава, че външните сили „орязват“ свободата на избора на арменските граждани. Филип Калфаян от IODA казва, че и Западът, и Русия се опитват да „направят своя избор“ вместо арменците, влагайки големи ресурси в тази борба.

Адвокатката по човешки права Сара Лия Уитсън допълва, че властите понякога използват страховете от руското влияние, за да мобилизират подкрепа и да привличат западна финансова и политическа помощ.

Какво може да означава резултатът

Пашинян предупреди, че поражение на неговата партия може да доведе до нови конфликти. За много арменци ЕС се възприема като гарант за „сигурност и просперитет“ — послание, което според експерти като Стив Никс от IRI е ключово за спечелване на обществената подкрепа.

В крайна сметка изборите на 7 юни са не само вътрешнополитическо състезание — те са и тест за това доколко Армения може да претърпи мирно и стабилно пренасочване на външната си ориентация в условия на напрежение между великите сили.