Депутатите възложиха на кабинета спешни мерки срещу енергиен ценови шок

Решението и резултатът от гласуването

Народното събрание възложи на Министерския съвет да разработи спешни мерки за смекчаване на икономическите ефекти от рязкото поскъпване на суровия петрол и природния газ. Проектът, внесен от “ДПС-Ново начало”, бе приет с 97 гласа “за”, 20 “против” и 19 “въздържал се”. Подкрепа дадоха ГЕРБ-СДС, “ДПС-Ново начало”, “Има такъв народ” и трима независими депутати. “Възраждане” гласува против. От ПП-ДБ един депутат бе срещу, а 16 се въздържаха; трима депутати от “Морал, единство, чест” също се въздържаха. Депутацията на “БСП-Обединена левица”, “Алианс за права и свободи” и “Величие” не участва в гласуването.

Какви мерки трябва да подготви кабинетът

Министерският съвет е задължен да формулира пакет помощи, насочен към:

• най-уязвимите домакинства с доходи под прага на бедност чрез разширяване на програмите за енергийно подпомагане;
• предприятия и публични услуги, засегнати от по-високи енергийни разходи — с фокус върху транспортните фирми, градския транспорт, лечебни заведения, училища, детски градини, ясли и земеделски производители;
• създаване на специален Фонд „Енергийно подпомагане на предприятията и домакинствата“ към Министерството на финансите, който да администрира средствата и да гарантира прозрачност при разходването им.

Финансирането на фонда да се осигурява от допълнителни постъпления в държавния бюджет от ДДС, натрупани в резултат на повишаването на цените на суровия петрол (сорт “Brent”) и втечнения природен газ. В рамките на своите правомощия правителството може да използва и Българската банка за развитие за обезпечаване на финансирането.

Специални мерки за транспортния сектор

За компаниите в транспорта е предвидено: на база отчетените количества гориво за съответния месец на предходната година Българската агенция за експортно застраховане да издаде гаранции за разсрочване на лизинговите вноски до края на 2026 г. Целта е да се осигури ликвидна подкрепа и да се предотврати верижно влошаване на функционирането на транспортния сегмент.

Контекст и мотиви

В мотивите за решението се посочва, че рязкото увеличение на цените на петрола и газа на международните пазари — последица от военния конфликт в Близкия изток — упражнява сериозен натиск върху българската икономика и социалната среда. Изготвянето на антикризисни мерки се разглежда като превантивна мярка срещу по-нататъшни шокове.

Ключови реплики от парламентарния дебат

Йордан Цонев (“ДПС-Ново начало”) предупреди за реалистични ценови сценарии: в момента цените се движат между 120–130 долара за барел, но има възможност те да надхвърлят 130 или дори 150 долара. Той посочи, че правителството трябва да планира както за управляем, така и за тежък сценарий, а липсата на приет държавен бюджет ограничава възможностите за спонтанни мерки.

Мартин Димитров (ПП-ДБ) контрира, че служебният кабинет вече работи по подобни мерки и призова за продължаване на разговорите с ведомствената група и финансовото министерство, за да се постигне съгласие по адекватността на предложените стъпки. Той обоснова отказа си да подкрепи текста като липса на задълбоченост и конкретика.

От “Възраждане” и други депутати бяха по-резки, заявявайки, че мерките закъсняват и отправяйки критики към отговорността на предходното управление по въпроси като назначения и управление в енергийните дружества. В хода на дебата бе обсъдена и възможната загуба на 437 млн. евро, ако България не използва налични европейски възможности.

В отговор Цонев подчерта, че приетите мерки са предназначени да подпомогнат всички засегнати сектори — не само транспорта, а домакинствата, бизнеса и публичните услуги.

Какво следва

След приемането на решението Министерският съвет има срок и задължение да формулира конкретни програми и финансови схеми, да предложи правила за управление на новия фонд и да представи мерките пред парламента за мониторинг и прозрачност при изпълнението.