Костов настоява прокуратурата да мине под юрисдикцията на правосъдието

Рамо на реформата: какво предлага бившият премиер

Иван Костов защитава идеята прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт и да стане част от Министерството на правосъдието. До реализиране на тази промяна той смята, че депутатите, които избират прокурорската квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), не бива да са действащи прокурори.

Костов отбелязва, че поддържа това предложение вече около две десетилетия и го изложи подробно в анализ за Медиапул. Според него системата на правосъдието се нуждае от радикални реформи, които няма как да бъдат реализирани само от самата съдебна власт — това трябва да стане от новото управление с подкрепата на реформаторските сили в парламента.

Кратък исторически контекст

В анализа си Костов припомня ролята си като премиер в периода след кризата при Жан Виденов, когато ръководеше правителство, избрано от ОДС, и въведе мащабни икономически промени. В статията се посочват и парламентарни данни за мнозинства от различни периоди, които, според автора, показват възможностите за провеждане на системни реформи.

Четири ключови предложения

1. Преместване на управленските функции от ВСС:

   Костов предлага чрез конституционна промяна да се премахнат функциите на ВСС, свързани с управление на сгради, имущество, ИТ системи, логистика, капиталови разходи и обществени поръчки, които според него превръщат ВСС в централизиран управленски орган.

2. Инспекторатът да се върне в Министерството на правосъдието:

   Той предлага инспекторатът към ВСС да бъде прехвърлен обратно в министерството, като му се наложат ограничения при проверките на магистрати, особено когато става дума за актове срещу лица на висши публични длъжности — проверки да се задействат при по-висок праг, с публични мотиви и със съдебен контрол.

3. Лимит на числеността и бюджетните разходи:

   Костов призовава броят на съдии и прокурори да бъде ограничен чрез коефициент на 100 000 население, който да не надвишава средните нива за Швеция, Финландия, Дания и Ирландия. Също така разходите за съдебната власт като дял от БВП да се привържат към средните проценти за тези държави.

4. Деклариране на връзки и недопускане на конфликти:

   Магистратите да бъдат задължени да декларират роднински, съпружески и фактически съжителски връзки, както и професионални обвързаности, под риск от дисциплинарно уволнение. Хора с установени обвързаности да не работят в пряка йерархична зависимост или в един и същи съдебен състав.

Диагноза на системата

Костов описва ВСС като формален връх на независимата съдебна власт, който обаче е обвързан с неформална мрежа за вземане на решения. Тази мрежа, според анализа, е била формирана чрез назначения и кадрови практики, които са разпространили зависимости върху местните административни ръководители на прокуратурата и съдилищата, а оттам и върху магистратите и техните кариери.

Авторът цитира примери, които според него илюстрират липсата на ефективна реакция от страна на прокуратурата срещу външни влияния — посочват се имената на Петьо “Еврото” и “Нотариуса” като случаи, към които държавното обвинение не е проявило достатъчно последователност, въпреки публичните данни и обвинения.

Костов също акцентира върху многократните сигнали за магистрати с имоти в чужбина и несъответствия между доходи и активи, чиито системни проверки и санкции липсват. Той смята, че това затвърждава недоверието в институциите, тъй като мрежата на влияние функционира без реална наказателна или дисциплинарна отговорност.

Споменават се и случаи, в които действията на бивши главни прокурори (с посочени имена в анализа) и последващите скандали демонстрират, че решенията във ВСС често се вземат от магистрати, координирани и подложени на невидим натиск, без ясни мотиви.

Реакции и законодателни инициативи

В материала се обсъжда внесен проектозакон от “Прогресивна България” за промени в Закона за съдебната власт. Костов дава положителна оценка на мотивите на проекта, които разпознават проблемите с концентрацията на влияние и затворените кадрови зависимости, но критикува самите текстове заради концептуални празноти — те не предлагат системна реформа за премахване на вътрешните зависимости.

Според анализа, проектозаконът на ПБ прави първа стъпка чрез временно делегитимиране на ВСС след изтичане на мандата, но не премахва механизми, които позволяват политически контрол върху състава на ВСС или възможности за съгласувано формиране на политически квоти. Отбелязва се и, че предложените промени не обезсилват вътрешната мрежа от зависимости сред магистратите.

Заключение

Костов призовава за по-амбициозна, системна реформа на съдебната власт, която да комбинира институционални промени, прозрачност и строг контрол на конфликтите на интереси. По неговите думи, без такива стъпки рискът е ВСС да остане формално независим, но фактически зависим отвътре.