Клептуза на кръстопът: бетоновият шахт и спорът за водата във Велинград

Паркът, който помни друго време

Парк „Клептуза“ — една от емблемите на Велинград — остава в упадък повече от 15 години. На мястото на старата каптажна конструкция днес стърчи ново бетоново съоръжение, което предизвика вълна от протести сред местните жители и природозащитни организации. Общинската администрация твърди, че промяната е необходима, за да се ползва част от водата за водоснабдяване и за частен бизнес, докато противниците ѝ обвиняват изпълнителите в обезобразяване на природния образ на извора.

Какво е направено

Новата конструкция представлява П-образна шахта, разположена в точката, където водите на карстовия извор излизат от пещерата, образуват малък водопад и се вливат в езерата. Около нея ще бъде установена санитарно-охранителна зона от 10 х 10 метра с ограда. Местни жители припомнят времена, когато на това място са охлаждали вино и бира в бъчви, децата са играели, а езерата са били чисти и привличали рибата балканска пъстърва.

Състоянието на парка

Днес в езерата плуват едва няколко патици, а крайбрежните сгради — включително бивш ресторант — са обезопасени и опаковани с дървена ламперия. Многократни обещания за възстановяване на облика на Клептуза остават без реализация, въпреки че мястото е важна част от локалната памет и идентичност.

Кой иска да ползва водата

Проектите за пренастройване на парка срещат затруднения, но одобрения за използване на вода напредват по-бързо. През януари 2023 г. Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ разреши на „Тимбарк България“ да ползва до 7 л/сек от Клептуза за бутилиране под бранда „Велинград“. За водоснабдяването на населението са предвидени още до 80 л/сек.

„Тимбарк България“ е част от полския гигант Maspex Group. Фирмата уверява, че няма риск за общинското водоснабдяване — водовземането щяло да се извършва след удовлетворяване на нуждите на Велинград и Драгиново и чрез отклонение от съществуващия водопровод, а не чрез директно изпомпване от самия извор.

Технически и регулаторни уточнения

Според отговорите на МОСВ и Басейновата дирекция, предвидената схема включва 900-метрово отклонение от общинския водопровод, резервоар, помпени съоръжения и измервателна апаратура. Дирекцията е поставила условия за избор на технически решения, които да не увреждат водоизточниците, и за съгласуване с ВиК-оператора, за да се избегнат проблеми с доставката на вода за града.

Регионалната екоинспекция (РИОСВ-Пазарджик) одобри инвестиционното предложение през февруари 2023 г., а МОСВ по-късно промени границите на защитена територия около Клептуза — ход, който беше обжалван и частично отменен от съд. Дебатът дали езерата и самият извор са част от защитената местност продължава: министерството посочва, че те са в урбанизирана територия и не попадат в ЗМ „Клептуза“, докато природозащитни групи настояват за по-строг режим на защита.

Проектът беше реализиран без Екологична оценка (ЕО), тъй като регионалната инспекция прецени, че дейностите не попадат в обхвата на законовите изисквания за такава процедура.

Протестите и опасенията на местните

Жителите и граждански инициативи сигнализират за строителни намеси, които според тях са засегнали основата на канала, отвеждащ карстовите води, и са довели до промяна на потока към основите на близка сграда — т.нар. старо казино. Временно е изграден допълнителен канал и е положена тръба на по-ниска кота за пренасочване на част от водата към Чепинска река, което подсили опасенията за увреждане на конструктивни елементи около езерото.

Първият масов протест, организиран от инициативата „За Клептуза“, събра над 500 души и поиска премахване на бетоновата шахта и възстановяване на предишния вид на извора. Водещи активисти и организации настояват за обществено обсъждане и спиране на строителните работи до изясняване на всички въпроси.

Областният управител разпореди проверка, а народни представители сигнализираха за липса на навременен контрол. Искания за изслушване в парламента бяха отправени, но не получиха подкрепа за разглеждане.

Отговорът на общината

Кметът Костадин Коев и екипът му отстояват, че проектът е продиктуван от нуждата да се преодолеят бъдещи водни кризи. Те подчертават, че Клептуза е най-близкият значим воден ресурс и че новата инфраструктура ще подсигури довеждане на вода за града и околните населени места. От общината признават нуждата от естетическо интегриране на съоръжението, но предупреждават, че промени в одобрения проект ще забавят процедурата с години.

Местните хотелиери и ресторантьори предлагат компромисни решения — например по-щадящ дизайн на шахтата с прозрачен материал и осветление — но те се сблъскват с изисквания за нови разрешителни и продължително административно чакане.

Кой печели и какво губи Велинград

Спорът около Клептуза не е само за бетон или за конкретна техника — той разкрива различни представи за туристическото бъдеще на Велинград. Курортният град, известен като „СПА-столицата на Балканите“, разчита на минералните си води, но трудно превръща този ресурс в автентично преживяване извън хотелските комплекси. В други европейски градове около подобни извори се изграждат легенди, културни програми и атракции; тук най-големият карстов извор в България се оказа в центъра на дебат за тръби, бетон и институционални решения.

Какво следва

Проверките на институциите все още са в ход, а решението за окончателния облик на мястото и начина на използване на водата остава отворено. За велинградчани въпросът е прост: може ли модернизацията да стане без да се загуби духът на мястото? Отговорът ще определи дали Клептуза ще бъде възстановена като обществена градина и природна атракция, или ще остане пример за конфликт между инфраструктурни потребности и опазване на местната идентичност.