Парламентът одобри промени за справяне с ценовите аномалии
Резултати от гласуването
Парламентът прие на първо четене законопроект за промени в Закона за защита на конкуренцията. Вносител е бившият министър на земеделието и настоящ депутат от „Прогресивна България“ Явор Гечев заедно с група народни представители. По време на първото гласуване текстовете получиха 148 гласа „за“, 29 „против“ и 22 „въздържал се“.
Цел и основни направления на законопроекта
Проектът е насочен към ограничаване на практики, които изкривяват пазара и позволяват злоупотреби със значителна пазарна сила. Авторите подчертават, че става дума не за обща ценова регулация, а за инструменти срещу конкретни аномалии и нелоялни търговски практики.
Някои от ключовите предложения
- Разширяване на списъка с нелоялни търговски практики — включително едностранно налагане на цени, такси за присъствие на продукти, изискване на ретроактивни бонуси, прехвърляне на търговски риск върху доставчика и други.
- Въвеждане на по-строги правила за допустимост на договорни практики — допустими да бъдат само предварително и писмено уговорени услуги с ясно определен предмет, срок, обхват, цена и реално предоставена стойност.
- Създаване на централен електронен регистър за проследимост по веригата на доставки за мониторинг и ранно откриване на пазарни деформации.
- Механизъм за оценка и санкциониране на „прекомерно високи“ продажни цени, но само в случаи на господстващо или съвместно господстващо положение на пазара.
Функции на централния регистър
Регистърът е предвиден да изпълнява няколко роли:
- Проследяване на движението на продукти и суровини;
- Създаване на информационна база за секторни анализи;
- Подпомагане на органите за контрол при разследване на нарушения;
- Ранно предупреждение за индикатори на пазарни деформации, нелоялни практики или други нарушения (потребителски, данъчни, митнически и др.).
Дебатът в пленарна зала — основни акценти
Явор Гечев защити законопроекта като инструмент за преодоляване на злоупотреби и за гарантиране на по-справедлив пазар и продоволствена сигурност. Колегата му Стефан Белчев описа предложенията не като „бухалка“, а като защита срещу растящите цени.
От ГЕРБ‑СДС Александър Иванов обяви подкрепа, като призова сроковете за влизане в сила да бъдат съкратени.
От „Продължаваме промяната“ Богдан Богданов и Венко Сабрутев изразиха сериозни резерви: те настояват за бързи и реални мерки срещу инфлацията, но предупредиха, че някои текстове могат да доведат до обратен ефект — задържане или дори покачване на цените. Богданов постави под въпрос как информацията, предавана на Комисията за защита на конкуренцията, ще бъде защитена като търговска тайна и призова да се уточни кои практики ще бъдат ограничени.
Константин Проданов от „Прогресивна България“ отговори, че част от мерките са краткосрочни и ще влязат в сила веднага след приемането, като същевременно увери, че законопроектът не въвежда тавани на цени и няма да създава „Комитет по цените“.
Владислав Панев от „Демократична България“ посочи, че решението за цените на пазара трябва да включва и фискални мерки — контрол върху бюджетния дефицит и разходите. От ДПС Атидже Вели обяви, че формацията ще подкрепи инициативата за овладяване на цените на храните.
Димо Дренчев от „Възраждане“ определи законопроекта като лобистки и заяви, че формацията му ще се въздържи, тъй като не вярва в ефекта върху намаляването на цените.
Опасения и рискове
Сред основните притеснения са:
- Как ще се гарантира защитата на търговските тайни и сигурността на данните, предоставени от бизнеса;
- Предложените срокове за влизане в сила — между 4 и 8 месеца — могат да отложат ефекта и да доведат до запазване на високи нива на цените през следващата година;
- Риск от нежелани реакции от страна на икономическите оператори — при въведена репресивна рамка те могат да ускорят повишенията на цените.
Какво остава да се реши
Законопроектът премина през първо четене и предстоят още обсъждания и евентуални поправки. Дебатът показа разделение по отношение на баланса между нуждата от инструменти срещу злоупотреби и опасенията от непредвидени последици за пазара и конкуренцията.
Ако бъдат приети окончателно, новите правила ще въоръжат контролните органи с по-широк набор от инструменти за проследяване на веригите за доставки и ограничаване на нелоялни практики, като същевременно поставят изисквания за прозрачност и доказуем икономически ефект при договорени услуги.