Илиев: Вносът намалява, кредитният бум и дефицитът тласкат инфлацията

Икономическа равносметка

Според данни от последните пет години инфлацията в страната е около 40%, а доходите теоретично са нараснали с близо 90%. Това обаче не означава, че реалните заплати за повечето хора са се удвоили, посочва икономистът Кузман Илиев в интервю за БНР. По думите му видимото поскъпване на живота се дължи на няколко обективни фактора — ръст на наемите и скъпите енергоносители, например газа.

Грешни политики и изкуствен ръст на възнагражденията

Илиев критикува текущата политика, която според него създава изкуствен натиск върху заплатите. Държавните харчове и допълнителните възнаграждения в някои структури влизат в конкуренция с частния сектор, а заплатите растат с темпове, невинаги съразмерни с производителността. “Цените в България се вдигат по обективни причини – наемите са скочили, енергоресурсите…”, каза той.

Импортът пада, средата е ‘отровна’

“Нашият внос спада, средата е отровна и грешна. В основата е огромният дефицит и раздаването на кредити от банките”, заявява Илиев. Той предупреждава, че комбинираният ефект от висок дефицит и лесни кредити създава условия за инфлационен натиск.

Паричен поток, търговски вериги и спекула

Икономистът признава, че някои големи търговци държат значителни пазарни дялове — според него няколко играча могат да формират около 60% от оборота в отделни сегменти — но подчертава, че спекулата сама по себе си не би била възможна без “мотор”: голямо количество пари в обръщение.

Ефектът от еврото върху банковите резерви

С влизането в еврозоната в България са освободени около 15 милиарда лева от задължителните резерви на банките. При задължителен процент около 1% кредитният ресурс в банковата система значително се увеличи. “Банките имат много пари и раздават кредити, вижте им рекордните печалби”, отбелязва Илиев, като предупреждава за опасно раздаване на ипотечни заеми и скок на задлъжняването на домакинствата с около 30%.

Перфектната буря и историческия паралел

Комбинацията от външни шокове, лошо управление на публичните финанси и разрастващо се кредитиране поставя страната в “перфектната буря” според Илиев. Той прави тревожен паралел с кризата от времето на Виденов и предупреждава, че при бездействие рискът от повторение е реален.

Какво предлага като решения

Икономистът призовава за ясни и смели мерки: прозрачност относно причините за растежа на цените, съкращаване на ненужни разходи и сигнал към бизнеса за стабилност. По думите му това е ключът към създаване на условия за по-евтино и по-обемно производство, което би свалило инфлационния натиск.

Критика към популизма и приоритетите на държавата

Илиев осъжда “дивия популизъм” и нарастващия държавен дълг: „България няма нужда да дава 3,5 млрд. за завод на ‘Рейнметал’, който не е български, нито да разпилява милиарди за въоръжение, когато няма пари за магистрали, за пенсионери и за поливни системи.” Той настоява държавата да приоритизира вътрешните си проблеми вместо големи, спорни инфраструктурни или отбранителни разходи без ясна обществена полза.

Крайната теза на Илиев е, че борбата с инфлацията изисква не само временни административни мерки и обещания, а устойчиво управление на публичните финанси, ограничаване на излишните разходи и контрол върху кредитната експанзия.