Пациентка с рак плати над 7 000 лв. при операция, въпреки че НЗОК е покрила лечението

Кратко резюме на проблема

По данни от запитване на bTV в централата на здравната каса само през миналата година са постъпили десетки жалби за неправомерни доплащания. България остава на върха в Европейския съюз по дял на доплащането от джоба на пациентите — над 35%, което е повече от два пъти средното ниво за ЕС (14,9%).

Къде отиват парите и кои са най-честите нарушения

Най-голям дял от извънобхватните плащания са за лекарства и консумативи. Значителна част от денталната помощ също остава извън покритието на НЗОК, а в болничната помощ пациентите често доплащат за избор на екип или за консумативи.

Част от доплащанията са регламентирани, но има и множест­во случаи, в които пациентите плащат неправомерно — например за дейности, лекарства или консумативи, които вече са покрити от фонда. Така гражданинът плаща два пъти: през здравните си вноски и повторно директно от джоба си.

Проверки и санкции

Според справката, през изминалата година Централното управление на НЗОК е извършило 59 проверки и е констатирало случаи, в които лечебни заведения са искали пари от пациенти за услуги, които са включени в клиничните пътеки и са платени от касата. Нарушенията са свързани с медицинска дейност, изследвания, лекарства, упойки, медицински изделия и консумативи, както и с такси за избор на екип, когато изборът не е направен доброволно от пациента.

За всяко установено нарушение глобите са между 200 и 500 лв.; общата сума на наложените санкции за 2025 г. е посочена като 171 460 лв. Обемът на санкциите привлича вниманието, тъй като сумите на отделните наказания не са големи спрямо претендираните от пациентите суми.

Случаят: пациентка с онкологично заболяване плаща над 7 000 лв.

Млада жена с онкологично заболяване е била оперирана миналия август в частната болница “Софиямед”. Въпреки че лечението е покрито от НЗОК, при изписването ѝ е връчена сметка от над 7 000 лв. Жената е пожелала да запази заболяването в тайна пред възрастните си близки, затова не е показвано лице.

Процедурата започва след съмнения за тумор в бъбрека и лекарите договарят робот‑асистирана операция. При приемане в болницата медицинска сестра ѝ съобщава, че трябва да осигури 7 000 лв., което пациентката не успява да осъзнае на място заради шока. Личният лекар издава направление за хоспитализация и потвърждава, че лечението е покрито от НЗОК; същото отговаря и самата каса при запитване от пациентката.

Дни преди операцията болницата иска предварително 150 лв. за упойка. В деня на изписването обаче пациентката получава фактури за консумативи и услуги: на първа фактура е посочено 1 370 лв. за един троакар (възможен диапазон по справки в НЗОК варира между 40 и 340 лв.), фактура за консумативи — 3 999,98 лв., и отделна фактура за 3 000 лв. за консултация, на която жената твърди, че не е присъствала, но е платено.

Според юристи и медици изискването на плащане в такъв момент — когато пациентът е уязвим и вече е претърпял интервенция — не само може да бъде незаконосъобразно, но и противоречи на етичните правила, казва Величка Костадинова.

За да си върне парите, пострадалата трябва да търси правата си в съда — процес, който често е труден и продължителен.

Как пациентите да се предпазят и какво да проверят

Информация кои дейности са покрити от НЗОК съществува, но е разпокъсана в няколко нормативни акта: Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, Националния рамков договор и ценоразписите на болниците. Това затруднява хората да проверят бързо и лесно какво трябва да заплатят.

Практически съвети за пациенти:

• Изисквайте писмено пояснение и детайлизирана фактура преди да платите.
• Не подписвайте празни или неясни документи и не се съгласявайте да “подпишете с обяснението, че после ще ви кажат”.
• Питайте дали конкретната процедура, медикамент или консуматив е част от клиничната пътека и покрит от НЗОК.
• При съмнение се свържете директно с районната здравна каса или с националния телефон на НЗОК за потвърждение.
• Запазвайте всички документи, фактури и кореспонденция — те ще са доказателство при жалба или в съдебен спор.

Заключение

Проблемът с доплащанията и неправомерните претенции на лечебни заведения е системен: данните показват установени нарушения, но и относително скромни санкции. Пациентите трябва да знаят правата си и да изискват прозрачност, а институциите — да засилят контрола и да улеснят достъпа до ясна и събирана на едно място информация кое е покрито от здравната каса.