Станислав Стоянов: ЕС се плъзга към федерализация, а земеделието и националните интереси са застрашени

Български евродепутат с остра критика към посоката на Европейския съюз

Европа е изправена пред множество изпитания – войната в Украйна, икономическата изтласканост на глобалната сцена, споровете около търговски споразумения като това с МЕРКОСУР и продължаващия дебат за разширяване към Западните Балкани. Настоящият анализ представя мненията на евродепутата от “Възраждане” Станислав Стоянов, който е и заместник-председател на групата “Европа на суверенните нации” в Европейския парламент. Той говори пред ФАКТИ след участие в пресконференция на своята политическа група.

Какъв е общият хоризонт за ЕС според Вас?

Стоянов отговоря, че Европейският съюз не се движи в правилната посока. Проблемите пред европейските граждани се увеличават, а истински ефективни решения липсват. Конфликтът в Украйна вече четвърта година остава нерешен и вместо активна дипломация, институциите реагират с пакет от санкции и финансови помощи, които тежат върху бюджета на съюза и националните икономики.

Кой плаща за подкрепата на Украйна?

По думите на Стоянов, докато САЩ предоставят оръжия, европейските държави често поемат разходите. Той изразява и притеснение от новата практика за колективно вземане на заеми от името на ЕС – практика, стартирала по времето на пандемията и останала като модел, въпреки че здравната криза е отшумяла. Според него това е стъпка към по-силна централизация и де факто път към федерализация на ЕС, въпрос, по който не е търсено съгласието на гражданите на отделните държави-членки.

Икономически и дипломатически проблеми

Евродепутатът подчертава и опасенията относно намаляващия дял на ЕС в световния брутен вътрешен продукт и влошаването на конкурентоспособността на европейските икономики. Липсата на последователни дипломатически инициативи по казуси като Украйна и Иран показва дефицит на диалог и политическа инициатива, което допълнително влошава позицията на Европа на глобалната сцена.

Защо МЕРКОСУР буди противоречия?

Стоянов посочва, че ЕС прибързва със сключването на международни търговски сделки в опит да осигури нови партньори и пазари в условията на обтегнати отношения с големите сили. Договорът с МЕРКОСУР, по който се работи от края на 80-те години и който бе в центъра на полемики, поражда особено голямо недоволство сред европейските земеделци.

Какви са конкретните рискове за европейското земеделие?

Европейските фермери работят при високи стандарти и регулаторни изисквания, което повишава себестойността на продукцията им и намалява конкурентоспособността. В същото време внос от страни, които не спазват същите екологични и трудови стандарти, може да залее пазарите и да ощети домащните производители. Това е причината и за протестите в Брюксел.

Има ли икономически ползи от споразумения като това с МЕРКОСУР?

Стоянов признава, че някои индустрии – като автомобилостроенето и машиностроенето – могат да спечелят от разширен достъп до пазари. Въпреки това той настоява да се намери баланс, защото защитата на аграрния сектор и националната продоволствена сигурност трябва да бъдат приоритет.

Как Комисията процедира със споразумението и защо това е проблем?

Критиката е, че Европейската комисия е започнала прилагането на част от сделката, въпреки че въпросът е бил изпратен на Съда на ЕС за становище и въпреки възраженията в Европарламента. Този подход създава усещане за пренебрегване на законовите процедури и е източник на сериозно напрежение за засегнатите сектори.

Какво се случва с процеса за Северна Македония?

По отношение на Западните Балкани Стоянов отбелязва, че в работния вариант на доклада за Северна Македония в Европарламента са взети под внимание важни български притеснения: недопустимостта на фалшифициране на историята, изискването българите да бъдат записани в конституцията на Република Северна Македония и значението на Протокол №2 за изпълнението на ангажиментите по Договора за добросъседство.

Какви сигнали идват от Скопие?

Стоянов припомня, че местните власти в Скопие, включително премиерът Християн Мицкоски, ясно заявяват нежелание да поемат „авантюристични“ реформи и да реализират ангажиментите, поети от предишни правителства. Това води до задълбочаване на проблема с правата на българската общност и до зачестили случаи на натиск срещу български организации в страната.

Има ли надежда за пробив на европейско ниво?

Евродепутатът е на мнение, че в Европейския парламент вече нараства осъзнаването за сериозността на проблема. Все повече представители подкрепят позицията, че Северна Македония трябва да изпълни поетите реформи и ангажименти, а неспазването им не може да бъде Евро-нормализирано.

В заключение, според Станислав Стоянов критичните въпроси пред ЕС изискват повече дипломация, по-ясна икономическа стратегия и сериозна защита на националните сектори и малцинства – иначе рискът от централизация без обществено съгласие и икономическо отслабване ще продължи да расте.