България

Ваня Григорова: Мерките на ПБ няма да доведат до незабавен спад на цените

Кратко резюме

Мерките, които партията ПБ предлага срещу покачването на цените, не могат да произведат незабавен ефект, категорична е Ваня Григорова — независим общински съветник в Столичния общински съвет, икономист и бивш синдикалист. Тя посочва, че сроковете, записани в законопроектите, ясно показват, че промяната ще бъде по-скоро забавена и дългосрочна, отколкото мигновена.

За бързото въздействие — таван на цените

Според Григорова, единствената мярка, която би дала моментален резултат, е налагането на таван — на цени или на надценки. Тя обяснява, че това би поставило ясни граници за търговците и би защитило потребителите веднага. Вместо това, предложените текстове разчитат на корекции в рамките на пазарните механизми, което, по думите ѝ, е опит да не се разгневи бизнесът, но рискува да разгневи потребителите.

„Справедливата цена“ — препоръка, не регулация

Григорова напомня, че концепцията за „справедлива цена“ не представлява таван нито за крайни цени, нито за надценки. По-скоро тя е ориентир и ще остане препоръчителна: „Както и сега имаме платформа, поддържана от Комисията за защита на потребителите, която дава ориентири за цените на големите търговци. Това е насока, но не е административна забрана или автоматична регулация.“

Очаквания и разочарования от ПБ

Григорова признава, че е очаквала „по-радикални“ ходове от ПБ. Още по време на кампанията било ясно, че партията няма да излезе извън познатата парадигма и ще търси решения, които запазват пазарните механизми. Тя счита, че опитът да се коригират пазарни дефекти чрез същите тези механизми е до голяма степен безсмислен.

Къде трябва да се намеси държавата

За да има реален ефект върху цените, според експертката, е необходимо регулиране по веригата на ценообразуване — между производителя и търговеца. Тя отбелязва, че Законът за изменение на Закона за защита на конкуренцията се опитва да адресира част от тези проблеми, но не засяга достатъчно увеличението между търговеца и крайния клиент, където, по нейни думи, се проявява спекула.

Регулатори, санкции и техният ефект

Регулаторите действат в рамките на законите. Ако дадено деяние не е квалифицирано като незаконно и не са предвидени санкции, контролният орган е безсилен. Григорова предупреждава, че бизнесът вече планира разходите за евентуални глоби в своите бюджети — което прави налозите недостатъчно възпиращи.

Като един от малкото ефективни инструменти тя посочва възможността за санкция до 10% от оборота за нелоялна конкуренция. В същото време обаче останалите глоби са твърде ниски, а двойното увеличаване при повторни нарушения трудно ще възпре големи компании, които могат да наредят сумите като част от разходите си.

Илюстрирайки проблема, Григорова привежда пример с градски транспорт: ниските и редки проверки не възпират системата — същото важи и за регулаторите и текущите размери на санкциите.

Позицията ѝ по строежа в „Младост“

При гласуването на проекта за висока сграда над 70 метра в квартал „Младост“ Григорова се въздържа. Тя обяснява, че подкрепи предложението за увеличение на обезщетението за общината от 26% на 30% — което означава повече площи за общинските структури и „Софийски имоти“ от застроеното пространство — но остава против предоставянето на право на строеж на частник, който притежава само 7–8% от земята.

По-късно, според проекта, земята би била предоставена на частния инвеститор, а това провокира възражения у Григорова. Тя смята, че по-разумният ход би бил общината да реализира жилищен проект и да запази собствеността, тъй като в София липсват общински жилища и в „Младост“ няма осигурени такива.

Исторически контекст и опасения за обратен процес

Колегите ѝ от „Спаси София“ напомнили, че теренът преди няколко години е бил изцяло общински и са полагани усилия за окрупняване на парцелите с цел реализиране на общински проект. Днес обаче според Григорова се наблюдава обратен процес — възстановяване на частни интереси за сметка на общинските възможности.

Заключение

По думите на Ваня Григорова предложените от ПБ мерки имат някои положителни елементи, но в настоящата форма са предимно палиативни и по-скоро средносрочни. Тя настоява за по-строги регулации по веригата на ценообразуването и значително увеличаване на санкциите, ако целта е да се постигне реална и бърза защита на потребителите.