Гълъбинов: Рисковете и алтернативите преди радикално регулиране на цените

Икономистът предупреждава срещу крайни мерки

Има опасност дискусията за скъпите стоки да ескалира до ниво, в което държавата да въведе силов контрол върху цените — дори чрез инспекции с широки правомощия, които да могат да санкционират или арестуват търговци и производители за „несправедливи“ цени. Това предупреди икономистът Румен Гълъбинов в разговора си в предаването “Преди всички” по БНР.

Предложени законови промени в парламента

Вчера парламентарната група “Прогресивна България” внесе пакет от мерки, целящ овладяване на ценовия натиск. Той включва два законопроекта, свързани с Комисията за защита на конкуренцията и с Закона за защита на потребителите. Текстовете ще бъдат разгледани още днес от бюджетната комисия.

Пазарът срещу административната намеса

Гълъбинов подчерта, че пазарът има механизми да установи равновесие в цените, но отбеляза, че всяка административна намеса носи рискове. По думите му вместо да донесе „пазарна справедливост“, прекомерната регулация може да доведе до произвол и нарушаване на пазарните взаимоотношения.

Оценка на ролята на регулаторите

Икономистът посочи, че държавните институции до голяма степен изпълняват функциите си, но че фокусът само върху наказателни административни мерки не гарантира най-добър резултат в дългосрочен план.

Глобален контекст на ценовия шок

Скачането на цените през последните месеци не е изключително българско явление, обясни Гълъбинов. В цяла Европа — и в останалите икономики на ЕС и еврозоната — се наблюдават затруднения, свързани с нарушени и нередовни доставки, особено на енергоизточници и суровини като торове. По думите му причините са геополитически и геоикономически, включително конфликти, които оказват влияние върху глобалните вериги на доставки и водят до „постковид“ симптоми в икономиките.

Евро и данъчни инструменти

Според Гълъбинов въвеждането на еврото играе ограничена роля в сегашния ценови натиск; основните рискове са външни. Той приветства идеята за регистър на ценообразуването и вижда възможности за използване на фискални мерки за смекчаване на ударите върху потребителите.

• Намаляване на ДДС за основни стоки: храни, лекарства, горива или електроенергия.
• Целеви компенсации: ваучери и социални плащания за най-уязвимите домакинства.
• По-добър мониторинг и прозрачност в ценообразуването чрез централен регистър.

Той изтъкна, че комбинация от данъчни, социални и регулаторни мерки ще даде по-добър ефект от чисто репресивни подходи и ще помогне да се защитят уязвимите групи, без да се руши функционирането на пазара.

Интервюто и предложенията оставят открити въпроси за баланс между защита на потребителя и запазване на пазарните механизми — теми, които ще бъдат дискутирани в следващите дни в парламентарните комисии.