Генно-модифицирани CAR‑T клетки показват обещаващи резултати срещу ХИВ в ранни клинични тестове

Генно модифициране на имунни клетки потиска ХИВ при доброволци

Първо по рода си клинично изследване показва, че еднократно лечение с генетично модифицирани Т‑клетки (CAR‑T), насочени към рецепторите CD4 и CCR5, е успяло да контролира инфекцията при някои участници, съобщават международни екипи, цитирани от Ройтерс и БТА. Резултатите са предварителни и учените подчертават, че са необходими по‑големи проучвания, за да се потвърди ефектът и да се определи кои пациенти биха извлекли най‑голяма полза.

Как работи терапията

CAR‑T терапията представлява еднократна процедура, при която от пациента се взимат Т‑лимфоцити, те се модифицират в лаборатория да разпознават специфични мишени (в случая CD4 и CCR5), размножават се и после се връщат в тялото. Целта е тези клетки да локализират и унищожат заразените с HIV клетки.

Клинични резултати и безопасност

От тримата пациенти, получили стандартна доза CAR‑T, двама поддържат вирусните нива в неоткриваеми до много ниски стойности след спиране на антиретровирусната терапия — единият вече повече от две години, а другият — близо година към момента на съобщението. Третият участник преживява ранен рецидив, но по‑късно успява да овладее вируса до ниски, макар и откриваеми, нива.

Експериментът е бил структуриран като Фаза 1 с фокус върху безопасността. Част от участниците не са преминали през подготвителна химиотерапия, а друга група е получила по‑ниска доза CAR‑T, за да се оцени сигурността и дозовия отговор.

Какво прави тази стратегия различна

Предишни случаи на „излекуване“ от ХИВ включваха пациенти, лекувани за рак, които са получили трансплантации на стволови клетки от донори с рядка мутация, устойчивa на HIV (CCR5‑Δ32). Тази CAR‑T техника обаче би могла да се приложи при много по‑широка група хора и не изисква донорска трансплантация.

Неясни механизми и бъдещи изследвания

Изследователите отбелязват, че CAR‑T клетките в този опит са изчезвали след няколко седмици, което поставя въпроса как е бил постигнат продължителният контрол върху вируса при някои пациенти. Учените работят за изясняване на механизма зад този ефект и защо някои участници реагират по‑добре.

Д-р Стивън Дийкс от Университетa на Калифорния, Сан Франциско, който ръководи проучването, посочва, че двама от пациентите с най‑дълъг контрол са били диагностицирани и поставени на терапия сравнително бързо — фактор, който може да е допринесъл за успешния отговор.

Употреба и странични ефекти

CAR‑T терапията вече се използва при някои видове рак на кръвта и се изследва при автоимунни заболявания. При пациентите в това проучване не са наблюдавани тежките странични ефекти, които могат да се появят при онкологични болни, като тежък синдром на цитокиново освобождаване — общо явление при по‑тежко болни онкопациенти.

Контекст и следващи стъпки

По данни на Световната здравна организация около 41 милиона души живеят с ХИВ в световен мащаб. Въпреки че антиретровирусната терапия е превърнала инфекцията в контролируемо състояние, лечението обикновено е пожизнено.

Изследването е осъществено в сътрудничество между Caring Cross, Университета на Калифорния, Сан Франциско, Университета на Калифорния в Дейвис и Университетската болница Case Western Reserve. Д-р Боро Дропулич от Caring Cross заяви, че целта е тези терапии да станат „достъпни и лесно приложими“.

Резултатите трябваше да бъдат представени на годишната среща на Американското дружество по клетъчна и генна терапия (ASGCT) в Бостън. Учените призовават към продължаване на изследванията, за да се валидират наблюденията и да се уточнят кои пациенти биха имали най‑голяма полза.