Обявяването на израелската държава на 14 май 1948 г.

Кратък преглед

На 14 май 1948 г. премиерът Давид Бен-Гурион провъзгласява създаването на държавата Израел и назначава временно правителство. Мигновено след обявяването новата държава е нападната от съседни арабски държави — събитие, което поставя началото на Арабско-израелската война от 1948 г.

Как стигнаха дотам

Пътят към създаването на Израел е многовековен и обхваща както древната история на еврейския народ, така и по-съвременните политически движения. Полулегендарното Давидово царство е първото обединено царство на евреите, което повечето историци датират между около 1020 и 930 г. пр.Хр. Около 930 г. пр.Хр. то се разпада на Израилско и Юдейско царство, а през следващите векове регионът претърпява завоевания — Асирия превзема Израил около 720 г. пр.Хр., а Юдея попада под вавилонска власт около 586 г. пр.Хр., което води до големи преселения и изселвания.

Просвещението, Хаскала и възникването на ционизма

Епохата на Просвещението вкара в Европа идеите за равни граждански права, рационализъм и национални движения. Сред еврейските общности това довежда до Хаскала — еврейско просвещение — и по-късно до организирано ционистко движение. На първия Сионски конгрес през 1897 г. е поставена целта за създаване на “Еврейски национален дом”; в първата половина на XX в. се обсъждат различни идеи къде да бъде реализирана тази цел.

Британският мандат и евреиската емиграция

След Първата световна война голяма част от бившите османски територии попадат под британско управление. В периода 1919–1923 г. в Палестина пристигат около 40 000 евреи, предимно от Източна Европа; те внасят умения в селското стопанство и икономическото развитие. Въпреки ограниченията в имиграционните квоти, до края на този период еврейското население нараства до приблизително 90 000 души.

Обявяване на независимостта и военните реакции

Британският мандат приключва през 1948 г., а на 14 май Давид Бен-Гурион официално обявява независимостта на Израел. Новата държава е призната незабавно от САЩ, СССР и редица други държави, но не и от съседните арабски държави. В следващите дни влизат в действие военни сили от региона: приблизително 700 ливански, 1 900 сирийски, 4 000 иракски и 2 800 египетски войници участват в нападения срещу новообразуваната държава, което е част от началните операции на войната от 1948 г.

Дипломатическа реакция и развитие на бойните действия

Арабската лига официално изразява своята опозиция на предложеното двудържавно решение чрез писмо до ООН. Скоро след това армии от Египет, Ливан, Сирия, Йордания и Ирак атакуват териториите, определени за арабска държава. Израелските отбранителни сили успяват да отблъснат нападенията и в резултат на боевете разширяват контролираните от тях територии.

Итогът и човешките последици

Към декември 1948 г. Израел контролира по-голямата част от Палестина западно от река Йордан; останалата територия е разделена между Западния бряг (под контрол на Йордания) и Ивицата Газа (под египетска администрация). Преди и по време на конфликта около 713 000 палестински араби напускат домовете си и стават бежанци — частично под влияние на обещания от някои арабски лидери, че те ще могат да се върнат след края на военните действия. Тези събития оформят дългосрочните политически и хуманитарни последици в региона и поставят основите на съвременния израелско-арабски конфликт.