Народните представители, не гилдиите: защо парламентът трябва да избира квотата във ВСС

Време за възстановяване на парламентарната роля

След 19 април се появи реална възможност да се преодолее продължителният блокаж при избора на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Този блокаж не беше продукт на конституционен недъг, а резултат от липсата на нормален политически диалог и партиен манталитет „или нашите, или никой“. Сега е моментът да се върнем към принципите, залегнали в Конституцията.

Кой взема решението — Народното събрание

Изборът на членове на ВСС от парламентарната квота е изключителна компетентност на Народното събрание. Това не е избор на независим регулатор, който може да се делегира. Народните представители не могат да „аутсорсват“ правото си да преценяват допустимостта и качествата на кандидатите на непарламентарни или частни структури.

Роля на гражданското общество — само при номинациите

Участието на НПО, академични среди и професионални съюзи е допустимо и полезно, но само в стадия на номинации и даване на становища. Те могат да предлагат кандидатури и да дават мнения, но не трябва да им се предава решаваща власт — нито по въпроса за допустимостта, нито по самото избиране. Превръщането на тези субекти в основни арбитри би обезсмислило конституционната роля на Народното събрание и би превърнало избора в „гумен печат“ на външни решения.

Кога и как да участват НПО и организации

• Право да предлагат кандидатури — да.
• Право да вземат окончателни решения или да налагат задължителни оценки — не.
• Внасянето на кандидатури от тези субекти трябва да става чрез депутати или парламентарни комисии, а не директно в пленарна зала.

Защо директни номинации от недържавни субекти са проблем

Конституцията не познава законодателна инициатива от субекти, които нямат право да я упражняват. Поради това предложенията за директно внасяне от юридически факултети, браншови организации или „специализирани“ НПО без посредничество от народни представители противоречат на ясно установените правила. Такива практики създават риск кандидатурите да служат като канал за партийни интереси, прикрити под фасадата на „експертност“.

Номинативна комисия — при условие на парламентарно участие

Идеята за непарламентарна номинационна комисия, в която участват само представители на съдебната власт или други институции, а народни представители липсват, е недопустима. Ако бъде създадена такава комисия, тя трябва задължително да работи под ръководството и с участието на депутати. В противен случай се нарушава принципът за разделение на властите и се размива смисълът на две отделни квоти — една за магистратите и друга за парламента.

Критериите за оценка — ясно и обективно

Формулировката на критериите за оценка на кандидатите трябва да бъде стриктна. Понятия като „обществена подкрепа“, оценявана от комисии, са прекалено субективни и лесно податливи на манипулации. Един по-обективен индикатор на обществена подкрепа е участие в избори. Хвалебствени становища, писма или медийни публикации не могат да заменят ясни и проследими критерии.

Дали членовете от парламентарната квота да са действащи магистрати?

Следва да се обмисли дали представителите от парламентарната квота да бъдат практикуващи съдии, прокурори или следователи. Целта на тази квота е да гарантира баланс между властите и обществен контрол върху съдебната система, а не да е инструмент за кадрово самовъзпроизвеждане и вътрешно капсулиране на съдебната общност.

Парламентарна държава, не гилдийна република

При приемането на правилата за избора на членове на ВСС 52-то Народно събрание трябва да има предвид, че България е парламентарна република със силно застъпен принцип на разделение на властите. Не е допустимо парламентарната институция да бъде заобикаляна чрез създаване на механизми, които прехвърлят решаващата власт на непарламентарни и недържавни фактори. Парламентът остава най-прозрачният и демократично легитимен орган за представителство на обществените интереси и това трябва да се утвърди при предстоящия избор.