Иран и Ормуз: защо контролът над пролива няма да доведе незабавно до краха на нефтодолара

Контролът на Иран над Ормузкия проток увеличава геополитическото напрежение, но едва ли ще събори доминацията на долара в търговията с петрол в краткосрочен план.

Какво поставя Ормуз на преден план

Приблизително 20% от световната енергия преминава през Ормузкия проток, което превръща този воден път в стратегически ключова точка. Притежаването на ефективен контрол над пролива дава на Техеран възможност да влияе върху потока на енергоресурси и да налага такси за преминаване. Именно затова напрежението между Иран и САЩ се фокусира върху тази акватория и защо някои анализатори говорят за риск за системата на нефтодолара.

Иранските мерки: „пътни такси“ и плащания в юани

Иран създаде сложен режим за контрол на корабоплаването и въведе фактически „система за пътни такси“, като започна да приема плащания и в китайски юани за услуги, свързани с преминаването. Тези ходове захранват спекулациите, че Техеран търси начини да извади част от търговията с петрол от строгата доларова рамка.

Международни реакции и позиции на регионалните играчи

Експерти като Джавад Салехи-Исфахани (Virginia Tech) отбелязват, че Иран има сериозен интерес да разруши или поне да отслаби господството на долара, тъй като американските санкции и блокажи на долларови сметки са болезнени за икономиката му. Въпреки това, страни като Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, ОАЕ, Бахрейн и Ирак едва ли ще се откажат от практиката да търгуват петрол в долари скоро — дълбоките връзки със САЩ и икономическите ползи правят тази стъпка рискова.

„Ормуз ще бъде по-скоро магистрала, превърната в платен път — иранците ще контролират движението, но кралският долар си остава кралски долар,“ казва Стив Ханке (Johns Hopkins).

Кратка история: как възникна нефтодоларът

Корените на системата се връщат до 1974 г., когато държавният секретар Хенри Кисинджър и Саудитска Арабия договорят ценообразуване и плащане на петрол в долари, а излишъците се реинвестират в американски активи, главно държавни облигации. Решението помогна на долара да възстанови силата си след прекратяването на златния стандарт през 1971 г. (Никсън) и подкрепи възхода на евродоларите — щатски долари в чуждестранни банки.

Дейвид М. Уайт подчертава, че нефтодоларът е бил „забележително устойчив“: сделката с Персийския залив не е била просто принуда, а взаимноизгодно споразумение, което фиксира икономически и сигурносни връзки между САЩ и арабските монархии.

Сигурността като фактор

Връзката между сигурността и валутните решения е ключова: след арабско-израелската война през 1973 г. и петролното ембарго, държавите от региона търсеха гаранции от САЩ. Това политическо измерение прави всяка промяна във валутата за плащане на петрола много по-сложна — нещо, което би създало и геополитическо напрежение и рискове за самите държави.

Съвременни икономически реалности и уязвимости

От 1970-те години картината се промени: страните от Персийския залив вече не са единствените големи купувачи на американски държавни облигации. Към края на 2025 г. те държаха около 315 милиарда долара в американски държавни ценни книжа, но тяхната роля в финансирането на дефицитите е намаляла съществено.

Саудитска Арабия самата емитира собствен дълг (около 82 млрд. долара през 2025 г.) и към януари 2026 г. нейните резерви в американски активи се оценяваха на около 134 млрд. долара. Това означава, че регионът има по-разнообразни инвестиционни стратегии — акции, спортни клубове, вътрешни проекти — а не само държавни облигации на САЩ.

Последните седмици разкриха и възможни слабости: някои централни банки са продавали американски държавни облигации заради войната, което допринесе за ръст в доходността по 10-годишните облигации от около 3,9% до близо 4,4% — сигнал за временно намалено търсене.

Ефектът на ликвидността и пазарната инерция

Дори при нарастващ натиск върху долара, ликвидността и големината на американските капиталови пазари остават силни аргументи в полза на доларовото ценообразуване. Както посочва Ханке, САЩ предлагат най-големия и най-ликвиден капиталов пазар в света — фактор, който кара много държави да предпочитат да държат активи и да търгуват в долари.

В същото време се наблюдава фрагментация: Русия продава енергия на Китай в юани, както прави и Иран, но това по-скоро създава множество частични коридори в търговията, отколкото един общ и окончателен крах на нефтодолара.

Какво следва?

Комбинацията от политическа инерция, финансови взаимовръзки и ликвидност означава, че въпреки значението на Ормузкия проток и активните опити на някои държави да расширят употребата на други валути, нефтодоларът е трудно да бъде свален бързо. Промените са възможни и вече се случват парче по парче — повече сделки в юани или евро, по-голямо вътрешно инвестиране в страните от Персийския залив — но те представляват постепенна еволюция, а не рязък срив.

Крайната оценка

Контролът на Иран над Ормузкия проток увеличава геополитическите рискове и предоставя на Техеран важни лостове. Въпреки това, историческите връзки, пазарната ликвидност и сигурността, свързана с отношенията между САЩ и страните от Персийския залив, остават силни бариери пред бърза и универсална смяна на валутата за ценообразуване на петрола.