Седем метра под земята: как работи подземното училище в Запорожие

Учебен ден под тежка врата и по стълби

До Лицей №46 в югоизточен Запорожие се стига през масивна желязна врата и по стълби, които слизат седем метра под земната повърхност. Звънецът известява началото на часовете и, както в обичайно училище, започва учебният ритъм — само че в бункер, приспособен за нуждите на съвременното обучение.

Пространство, пригодено за съвременни уроци

Учителката по немски Юлия Бондаренко води екипа на германската медия АРД из класните стаи: има компютри, бели дъски, интернет и зони за движение. Интериорът напомня офис на стартъп — цветни стени, удобни дивани в коридорите и място за гимнастика. По думите ѝ условията позволяват да се провеждат уроци с филми, тестове и мултимедия.

Причината: фронтът е близо

Решението часовете да се провеждат под земята е продиктувано от сигурността — фронтовата линия е само на няколко километра от града. Запорожие практически всекидневно е под обстрел с дронове и ракети, а въздуховите сирени понякога не спират с часове.

От обществено убежище до училище

Първоначално мястото е изградено като публично убежище по решение на регионалния военен съвет в хода на инвазията. По-късно то е преустроено за нуждите на Лицея — така под земята са осигурени защита и учебни пространства за до 500 души. Децата учат на две смени: сутрешна за по-малките и следобедна за по-големите.

Деца и учители: надежда и тревоги

Десетокласничката Елина признава, че първите дни в бункера ѝ е ставало лошо, но сега предпочита модерните помещения под земята пред старата сграда. Съученичката ѝ Кира най-вече цени чувството на сигурност спрямо руските ракети. Все пак младите носят тревоги — момчетата се страхуват от набиране в армията, а всички живеят с осъзнаването, че всяко учение може да бъде прекъснато от удар с дрон.

Желания за бъдеще и отклонения към чужбина

Мечтите за специалности като графичен дизайн или информатика продължават да съществуват, но перспективите понякога са помрачени от войната. Юлия Бондаренко окуражава учениците си да търсят образование и в Германия — страна, която познава и цени.

Липсата на прозорци и надежда за мир

На работното си място под земята учителката най-силно усеща липсата на нещо просто: прозорците и небето. “Липсва ми небето”, казва тя и добавя, че най-голямото ѝ желание е победа и мир за Украйна — макар никой да не знае кога това ще стане възможно.

Автор: Петер Савицки (АРД)