Как работи малката ПВО на Украйна: устройство, компоненти и значение

Малкият слой противовъздушна отбрана в Украйна — популярно наричан „малка ПВО“ — е сборно наименование за средствата, които оперират на ниски височини и кратки разстояния. Това е най-разпространената, достъпна и гъвкава линия на защита срещу масираните атаки с бойни дронове.

Причината за новото внимание

Терминът доби широка употреба в началото на 2026 г., след масирани нападения с хиляди безпилотни апарати — само през януари Русия изстреля повече от 6 000 БПЛА срещу украинска територия. Ударите засегнаха цивилни, жилищни сгради и критична инфраструктура, което доведе до реорганизация на системата за въздушна отбрана.

Новият министър на отбраната Михаил Федоров обяви трансформация със специален акцент върху нисковисочинните средства. Като част от тази реформа за заместник-командващ на ВВС беше назначен командирът на подразделението за дронове Павел Елизаров — човекът, който развива и интегрира концепцията за компактна, адаптивна ПВО.

Концепцията и сравненията

Елизаров и ръководството подчертават, че целта е изграждане на комплексна, многопластова защита — по мисъл близка до израелския „Железен купол“, но адаптирана за много по-голяма територия и други оперативни реалности. Поради това не е възможно да се разчита само на големи и скъпи ракети като използваните в системи „Пейтриът“ или IRIS-T; украинският подход включва по-малки, по-евтини и разпределени решения.

Четирите ключови компонента

Според началника на комуникациите на ВВС Юрий Игнат, „малката“ ПВО се състои от четири основни елемента:

• Мобилни огневи групи — работят в радиус до около 1 км; оборудвани с големи картечници и преносими зенитни ракети. С термовизионни прибори те запазват ефективността си и при намалена видимост. Тези групи са най-маневрените и лесно се разполагат на нови позиции.
• Зенитна артилерия — от съветски класики като „Шилка“ и ЗУ-23-2 до западноевропейски решения като Gepard, Skynex и Terrahawk Paladin. Последните имат автоматични системи за проследяване и могат да унищожават мишени до около 4,5 км.
• Дронове-прехващачи — най-новата и икономична част на системата. Ефективността им зависи силно от уменията на операторите, техническите характеристики на БПЛА и метеорологичните условия (мъгла и плътна облачност затрудняват визуалното „виждане“ чрез камера).
• Зенитни средства на сухопътните войски — всички елементи действат координирано с останалите слоеве на ПВО, включително по-далекобойни зенитно-ракетни комплекси и бойна авиация.

Роля и значение

Малката ПВО не цели да замества многостепенната система за защита, а да я допълни — особено когато запасът от скъпи ракети е ограничен. Както отбелязва военослужащият от 413-и полк по безпилотните системи „Рейд“ Иван Киричевски, подобни средства често са въпрос на оцеляване: когато няма възможност да се изстрелват едри ракети, трябва да има ефективни и по-достъпни алтернативи.

Международен интерес

Украинският опит с нисковисочинната ПВО привлече внимание от страни, изправени пред подобни рискове. Президентът Володимир Зеленски съобщи, че 228 украински експерти по този тип въздушна отбрана са изпратени в Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия, а Кувейт и Йордания проучват практиките за потенциална интеграция. Според Зеленски, опит с масирани удари от типа „шахеди“ в такива мащаби другаде липсва.

Заключение

Малкият слой ПВО е пример за адаптивна и икономична военна иновация — комбиниране на модерни и стари системи, хора с опит в дроновете и гъвкаво тактическо разполагане. Тази мрежа от средства не само подсилва отбраната на ниски височини, но и осигурява по-голяма устойчивост на цялата система за противовъздушна отбрана.

Автор: Лилия Ржеутская