Горивната и продоволствената криза притиска тихоокеанските островни държави

Регион под натиск: как глобалният енергиен шок достига до тихоокеанските острови

Държавите в далечния Тихи океан вече усещат последствията от световната енергийна криза — скъпите горива и растящите стойности на храните затрудняват достъпа до базови услуги и намаляват възможностите за препитание на обикновените семейства.

Какво предизвиква проблемите?

Намалените доставки на петрол и втечнен природен газ са свързани с напрежението в района на Ормузкия проток, който носи около 20% от световните доставки на суров нефт и LNG. Ограниченията в корабоплаването, породени от конфликта между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга (в контекста на войната в региона), нарушават веригите за доставка и вдигат цените на горивата.

Непосредствено въздействие върху населението

Хуманитарни организации докладват двуцифрени поскъпвания: в Папуа-Нова Гвинея цените на бензина, дизела и керосина са нараснали с около 70% от началото на конфликта в района на Иран. Това прави транспорта и логистиката за отдалечените общности значително по-скъпи и нередовни.

„Много от нашите общини вече не могат да доставят храни до отдалечените райони, защото разчитат на малки плавателни съдове“, обяснява Годфри Бонгомин, програмен директор на World Vision в Папуа-Нова Гвинея. Липсата на финансиране за транспорт до лечебните заведения води до пропуснати прегледи и недостиг на животоспасяващи медикаменти за пациенти с ХИВ и туберкулоза — ефект, който тежко удря прехраната и здравето на уязвимите групи.

Енергийна зависимост и внос

Много тихоокеански държави продължават да разчитат на дизелови генератори за производство на електроенергия: според анализ на международни изследователски центрове през 2022 г. над половината от електричеството в региона е произведено от дизел (с изключение на Фиджи). Международната финансова корпорация също посочва високата зависимост на региона от дизелови горива през 2024 г.

През 2025 г. регионът е внасял около 2,2 милиона тона бензин, дизел, газьол и керосин — основно от Сингапур и Южна Корея, според проследяването на корабните потоци от компанията Kepler. Но доставки за първата половина на април бяха само около една четвърт от обемите през март, което показва рязко натоварване на веригите.

Икономически последици и уязвими държави

Ефектите бързо се превръщат в по-широка заплаха за регионалните икономики. В Папуа-Нова Гвинея близо 40% от населението живее под прага на бедността — ситуация, която става още по-остра при ръста на разходите за транспорт, здраве и храна. Според Азиатската банка за развитие (АБР) дори при спиране на огъня ще е необходимо време, за да се върнат цените към предишните нива; процесът ще бъде болезнен, предупреждава заместник главният икономист Абдул Абиад.

В регионален мащаб между 8 и 10% от БВП на тези държави се изразходва за горива — в Тувалу този дял достига до 27%. Прогнозите за растеж също са песимистични: ако конфликтът бъде уреден, очакваният растеж за 2026 г. ще се свие почти с един процентен пункт до около 3,4%; при продължаване на войната забавянето би било още по-голямо.

Социални ефекти и реакции на общностите

Каритас и други благотворителни организации съобщават, че кризата изстисква домакинските бюджети — поскъпване на храна, транспорт и основни стоки кара семейства да избират кое да купуват. „Някои семейства сериозно се притесняват — позволяват ли си пътуване, училище или лекар, когато цените се вдигат?“, казва Ким Кох, регионален директор на Save the Children във Фиджи.

Регионални мерки за справяне

За първи път след COVID-19 председателското трио на Форума на тихоокеанските острови активира регионален механизъм за управление при извънредни ситуации, за да координира отговора на задълбочаващата се криза. Някои страни въведоха извънредно положение — Тувалу и Маршаловите острови, а Кирибати съобщава за затруднения при пътуване до работа и достъп до здравеопазване.

Островни администрации като Островите Кук, Науру и Папуа-Нова Гвинея въведоха субсидии или намалиха цените на горивата; правителствата апелират хората да не правят панически покупки, а на някои места се наложиха и ограничения за закупуване на определени стоки. Във Фиджи министрите се договориха за 20% намаляване на заплатите си, за да подкрепят мерките за компенсиране на разходите за горива, макар парламентът все още да не е одобрил промяната.

Нова Зеландия поведе дипломатически усилия: външният министър Уинстън Питърс посети Вашингтон и призова за внимание към доставките на горива за региона, а редица тихоокеански държави са съдилищни с представителите на Австралия и Нова Зеландия. Австралийският външен министър Пени Уонг заяви, че Канбера търси възможности за помощ, но приоритет в момента е осигуряването на вътрешни доставки.

Извънреден контекст

В изявление от Пекин говорителят на китайското външно министерство Го Цзякун посочи, че Китай е готов за диалог с всички страни и сътрудничество за гарантиране на международната енергийна сигурност — отразявайки растящото влияние на Китай в тихоокеанския регион.

Какво следва

Краткосрочните мерки — субсидии, тавани и механизми за кризи — могат да облекчат най-острите ефекти, но устойчивото решение изисква диверсификация на енергийните източници, инвестиции в възобновяема енергия и укрепване на логистичните вериги. Докато глобалното напрежение продължава да влияе на световните потоци от горива, тихоокеанските общности остават в състояние на несигурност и ще се нуждаят от целенасочена международна подкрепа.

Превод от английски език: Деяна Христова, БТА