Провал и милиони: как ‘Магазин за хората’ изпари държавни пари
Кратък преглед на провала
Държавният проект, замислен като социална инициатива за по-евтини хранителни стоки, приключи в рамките на девет месеца — с малко действащи щандове, разхвърляни обещания и сметката, която плаща данъкоплатецът. Контролните органи установиха, че първите три месеца дружеството е реализирало само 0,42 млн. лв. приходи при планирани 1,48 млн. лв., а предвидените обороти за 2026 и 2027 г. (37 млн. и 103 млн. лв.) изглеждаха нереалистични.
Как беше замислен моделът
Инициативата работеше по модел shop-in-shop — без собствени супермаркети, а чрез щандове и рафтове в партниращи търговски обекти и мобилни единици. В концепцията се предвиждаха и онлайн продажби и B2B дистрибуция, но на практика логистиката и механизмите за доставка останаха неясни. Липсваха прозрачни процедури за избор на доставчици и критерии за включване на продукти: на сайта на дружеството условията за покупки продължаваха да носят надписа „Очаквайте скоро…“.
Брой обекти и реалността на терен
Проектът стартира през декември 2025 г. с щандове в около 70 стационарни и един мобилен обект, основно в малки населени места в Пловдивско. След четири месеца ръководството съобщи за „мрежа от 110 обекта в близо 90 населени места“ — тоест близо 40 допълнителни рафта. Обаче не е ясно колко от тези обекти действително са функционирали и колко са регистрирани само формално.
Разходи и заплати
Бизнес планът, с който разполагаха медии, показва, че за периода август 2025 — април 2026 г. за възнаграждения са били изразходвани 513 636 лв. За първия месец (август 2025) заплатите възлизат на 30 000 лв., през септември — 43 308 лв., а в следващите месеци разходите често надхвърлят 57 000 лв. По думите на служебния министър проектът бил структуриран така, че да оправдае харченето на 10 млн. лв.; според официални данни 8 млн. лв. са върнати в бюджета, останалите са разходвани.
Липса на прозрачност и съмнения за схема
Критиците определят реализацията като „нискоразходен“ фасаден проект, който не доведе до създаване на истинска търговска верига. Няма публични поръчки за доставчици, няма яснота кой е отговарял за логистиката — вътрешни ресурси или външни изпълнители. За служебното ръководство това прилича на държавно финансиран експеримент за източване на средства.
Политически контекст и влияния
Проектът бе стартиран по идея на политическа фигура, а създаването му бе одобрено бързо от кабинета на ГЕРБ без широка обществена дискусия или оценка на въздействието. В публичния дебат се появиха въпроси за това кой реално е диктувал решенията и доколко политическите връзки са формирали начина на финансиране и контрол.
Олигархични механизми и системен проблем
Провалът на проекта бе използван за илюстрация на по-широк проблем: три „стълба“ на олигархичен модел — зависими политици, корупция и подчинена съдебна система — улесняват насочването на обществени средства към избрани кръгове. Анализатори предупреждават, че без системни реформи подобни инициативи могат да се повтарят.
Други безплодни държавни проекти
Служебното правителство закри навреме „Магазин за хората“, но други проекти показват сходни слабости: Държавната петролна компания (ДПК) просъществува две години и половина, без реална дейност, и струваше към 2 млн. лв.; а дружеството, създадено за „Южен поток“, все още е регистрирано, въпреки че проектът бе прекратен през 2014 г.
Заключение
Спирането на проекта предотврати по-нататъшни разходи, но не решава причините за повтарящите се държавни провали. За да се прекъснат каналите за нецелево използване на публични ресурси, обществото и институциите ще трябва да изискват повече прозрачност, отчетност и независим контрол върху подобни инициативи.
Забележка: Текстът съдържа журналистически коментар и обобщение на наличните факти и мнения по случая.