Анализ: 251 разрешения за СРС срещу магистрати и политическите последствия

Кратко резюме

Адвокат Адела Качаунова представи анализ на прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) срещу магистрати. Докладът обхваща различни способи – от подслушване до прониквания в жилища, проследяване и тайно наблюдение. Според предоставените данни са издадени 251 разрешения за използване на СРС спрямо магистрати, а информацията е предадена на ДАНС.

Какво показва анализът

Качаунова посочва, че единствено наказателното преследване е легитимна цел за използване на СРС, но по наличната справка такива случаи не са отчетени. На базата на използваните данни се прави изводът, че в магистратската среда нивото на криминогенност е многократно по-високо в сравнение с общата популация – изведено е съотношение от около 1 500 пъти.

Кой е давал разрешенията

От справката става ясно, че в периода 2017–2022 г. единственият съдия, издавал разрешения за СРС срещу магистрати, е бил Мартин Ушев, тогава председател на Апелативния специализиран наказателен съд. Контролът над магистрати е бил извършван по оперативни разработки от службите (ДАНС, ГДБОП и Комисията за противодействие на корупцията), включително и наблюдение на съдебни кабинети.

Банкови данни и „VIP“ посетители

Цариградска изтъкна, че частните банки са предоставяли информация фрагментарно, което е довело до предупреждения към лица, свързвани с посещения в сепарето на Петьо Еврото. Споменати бяха и конкретни имена, свързвани с посещения в заведения като „Осемте джуджета”.

Публични твърдения и прокурорски проверки

Съдия Владислава Цариградска цитира прокурорска проверка, в която се споменават имена и посещения в определени заведения. В документа се посочва, че Иван Гешев е посещавал „Осемте джуджета” и е влизал в сепарето на Петьо Еврото. В проверката е отбелязано и това, че Петьо Петров е записвал компрометираща информация за Гешев. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство е с обем от около 50 страници.

Политически реакции и оставки

Цариградска коментира оттеглянето на Борислав Сарафов като пример за уязвимостта на независимостта на съдебната власт — според нея един призив в публикация във Facebook от политическо лице е предизвикал обрат в позицията на и.д. главен прокурор. Тя описа и действията на служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов, който, по думите ѝ, е използвал правни средства, за да покаже, че след 21 юли 2025 г. Сарафов остава незаконно на поста.

Гласове от неправителствения сектор

Журналистът Бойко Станкушев от Антикорупционния фонд коментира, че след промяната на парламентарното мнозинство на Иван Демерджиев е било делегирано да изрази позиция срещу Сарафов и загатна за „договорка” в политическите среди. Той допълни, че въпреки възможността делата като „Осемте джуджета” и тези, свързани с Нотариуса, да бъдат възстановени от прокурор Ваня Стефанова, съществува съмнение, че ще се предприемат масови реанимации на прекратени производства, тъй като това би засегнало голяма част от политическата класа през последните 15 години.

Предложения за реформа и следващи стъпки

Цариградска предложи ограничаване със закон на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат и призова за „прочистване” на системата преди реподбор на върховете в съдебната власт. Тя настоя всички досъдебни производства, свързани с Нотариуса и Пепи Еврото, да бъдат представени на Народното събрание, за да могат данните да се използват в антикорупционни мерки.

Заключение

Докладът на Качаунова и коментарите на Цариградска и други участници подчертават напрежение между институции и обществени очаквания за прозрачност. В центъра стоят 251 разрешения за СРС срещу магистрати, въпроси за легитимността на разследванията и призиви за законодателни промени с цел засилване на контрола и възстановяване на доверието в съдебната система.