Не е време за преговори — три мерки, които могат да принудят Москва да се вслуша

Бившият генерален секретар на НАТО: първо натиск, после говорене

Андерс Фог Расмусен — бивш генерален секретар на НАТО и предишен премиер на Дания — предупреди европейските лидери да не бързат с назначаването на специален посредник за преговори с Русия. В статия за The Economist той посочва, че преди да се обсъждат срещи с Кремъл, трябва да се изградят реални предпоставки, които да накарат Москва да се съобразява с позицията на Запада.

Расмусен критикува идеята, че самото присъствие на пратеник или посредник ще доведе до резултат: без предварително засилени политически, икономически и военни позиции, всякакви мирни инициативи ще останат без тежест. “Те уважават само силата”, подчертава той, имайки предвид руското ръководство.

Три приоритета за повишаване на натиска върху Москва

Според Расмусен Европа трябва да се концентрира върху три конкретни направления, които да оформят рамката за бъдещи разговори:

• 1) Удар срещу военната икономика на Русия

  Подкрепа за украинските удари с голям обсег срещу военната инфраструктура, целенасочено прекъсване на каналите за доставки на компоненти за оръжейната промишленост (включително химически прекурсори за твърдо ракетно гориво и западна микроелектроника, влизаща през трети страни). Особено внимание трябва да се обърне и на противодействието на „сенчестия флот“, чрез който Кремъл заобикаля петролното ембарго и финансира военните си операции.

• 2) Бързо възстановяване на критичната инфраструктура в Украйна

  Предстоящата зима представлява сериозен тест, тъй като руските нападения целят енергийната система на Украйна. Расмусен предлага използване на оборудване от спрени електроцентрали в ЕС за ускорено възстановяване на украинските мощности — всеки възстановен мегават укрепва позицията на Киев при бъдещи преговори.

• 3) Ясна перспектива за европейска интеграция

  Предлагането на недвусмислен път към членство в ЕС за Украйна би било сигурен дългосрочен сигнал към Кремъл, че страната не може да бъде подчинена. Тъй като Москва няма вето над европейското разширяване, този процес може да служи като гаранция за сигурност — при условие че се преодолее блокирането на решения от отделни членки (в статията се посочва и примерът с Унгария).

Кой трябва да поеме водещата роля?

Расмусен отбелязва, че в последните години европейските държави поемат все по-голяма отговорност за подкрепата на Украйна — с акцент върху ролята на Германия и координацията между Франция и Великобритания в рамките на т.нар. „коалиция на желаещите“. Според него само след прилагането на изброените мерки Европа ще има реални лостове, с които да постави на масата искания за справедлив и траен мир.

В противен случай, предупреждава Расмусен, нито един посредник или специален пратеник няма да разполага с достатъчно влияние върху Кремъл, а разговорите ще останат формални и безрезултатни.

Заключение

Идеята е ясна: преговорите трябва да идват след изграждането на убедителна сила — военна, икономическа и политическа. Без тези елементи Европа рискува да преговаря от позиция на слабост, а не от позиция на възможност за устойчива победа и дългосрочна сигурност за Украйна.