Пет приоритета от Фискалния съвет за по-устойчива финансова политика

Кратко резюме на становището

Фискалната позиция на страната остава относително стабилна, а влизането в еврозоната от 1 януари беше важна институционална и икономическа стъпка. В същото време политическата несигурност, забавянето при изграждането на бюджетната рамка за 2026 г. и продължаващите външни кризи увеличават рисковете пред средносрочните публични финанси, посочват членовете на Фискалния съвет под председателството на Симеон Дянков.

Основни опасения и изводи

Спазването на формалните параметри на фискалния път само по себе си не гарантира макроикономически баланс. Съветът настоява вътрешните бюджетни цели да станат по-амбициозни, за да се осигури дългосрочна устойчивост и да се намалят икономическите дисбаланси. В центъра на вниманието са нуждата от редовно правителство и приемане на реалистичен, дисциплиниран и устойчив бюджет за запазване на доверието на пазарите.

Пет препоръки към новото правителство

1. Актуализация на средносрочната бюджетна прогноза и навременно приемане на редовен бюджет за 2026 г., гарантиращо спазване на фискалните правила.
2. Ускоряване на структурните реформи, които да увеличат потенциалния растеж и производителността.
3. Засилване на фискалната дисциплина при публичните разходи (включително и разходите за отбрана) с праг на избягване на натрупване на дефицит.
4. По-стриктен мониторинг на дълга и текущата сметка с фокус върху тяхната структура и устойчивост.
5. Ревизия на бюджетните цели и фискалната рамка в по-амбициозна посока, за да се формират адекватни буфери и да се ограничат макроикономическите дисбаланси.

Ключови цифри и препоръки за корекции

Фискалният съвет оценява, че негативното бюджетно салдо за 2025 г. представлява структурен проблем в размер приблизително 3% от БВП, което не е съобразено с фазата на икономическия цикъл. Според анализа устойчивият бюджетен дефицит би трябвало да бъде не по-голям от 1% от БВП. В отговор на по-високите разходи за отбрана се предлага те да бъдат частично компенсирани чрез ограничаване на растежа на текущите разходи, включително възнаграждения и социални трансфери.

Законодателно определеният структурен буфер от 1,5% от БВП е сметнат за недостатъчен: историческите кризи от 2009 г. насам показват, че въздействието върху бюджета може да варира и в отделни случаи да достига до 9% от БВП. Затова Съветът препоръчва по-реалистичен буфер в диапазона 3,5–4% от БВП.

Рискове за растежа и дълга

Фискалният съвет предупреждава за прекомерна зависимост от потреблението и кредитния растеж, особено предвид ниското ниво на безработица, значителното изпреварващо нарастване на заплатите спрямо производителността и външната несигурност, включително цените на енергоносителите.

Въпреки че дългът остава значително под референтната стойност от 60% от БВП, темпът на неговото нарастване буди притеснение. Увеличението се дължи основно на финансиране на дефицита и капитализации на публични предприятия. Фискалният съвет очаква дълговата траектория да остане управляема в средносрочен план, но подчертава необходимостта от внимателно планиране при поемане на нови задължения, включително по инструмента SAFE за отбрана.

Прогнозата е публичният дълг да се увеличи до 29,9% от БВП през 2025 г. спрямо 23,8% преди това.

Докладът и процесът на оценка

Годишният доклад за напредъка за 2026 г. беше приет от Министерския съвет на 29 април и изпратен за сведение на 52-ото Народно събрание. Той е подготвен в съответствие с обновения Пакт за стабилност и растеж и Регламент (ЕС) 2024/1263 и съдържа данни за нетните разходи, макроикономическото развитие, бюджетните резултати и реформите.

Фискалният съвет упражни правомощията си по чл. 6 от Закона за Фискалния съвет, анализирайки доклада и базирайки становището си на предоставените данни за спазването на правилата, бюджетните резултати, дълговата динамика и напредъка по реформите и инвестициите.