Русия засилва контрола върху сивия внос — последици и мерки

След началото на инвазията в Украйна през 2022 г. множество западни марки напуснаха руския пазар — някои заради санкциите, други по собствена инициатива. За да избегнат дефицит на стоки, руските власти позволиха паралелен внос: внасяне на продукти на оттеглили се брандове без тяхното съгласие.

Бизнесът търсеше обходни маршрути и канали за плащане през трети страни, често използвайки схеми, които не винаги бяха напълно прозрачни спрямо местното законодателство. В резултат се активираха и плащания с криптовалути — практика, която до голяма степен бе толерирана от регулаторите в първите години.

Как функционира сивият внос

Една от разпространените схеми е т.нар. “карго” доставки от Китай: плащания в брой или в криптовалути, стоката пътува през трета държава (например Казахстан) и се декларира като “лични пратки” или “некомерсиални партиди”. По този начин се заобикалят обичайните митнически изисквания.

Друга популярна практика е манипулирането на митническата документация — декларират се артикули с по-ниско мито, а всъщност се внасят стоки, за които се дължат по-високи ставки.

Като основни канали за разпространение се сочат големите онлайн платформи (Wildberries, Ozon) и пазари на дребно като московския “Садовод”. Малките еднолични търговци, работещи на опростен данъчен режим, често попадат в центъра на тези схеми, тъй като не плащат ДДС и не водят пълна счетоводна отчетност, което затруднява проследяването на движението на стоката.

Размери и икономически ефект

По данни на Федералната митническа служба през 2025 г. бяха задържани около 8 500 камиона, опитващи се да внесат приблизително 130 000 тона стоки с нарушения на митническите правила — само част от целия поток, като ежедневно в страната влизат десетки хиляди камиони.

Оценките на пазарни участници са, че 10–20% от вноса от Китай преминава по сиви схеми — равностойно на поне 10 милиарда долара годишно (близо един трилион рубли). Финансовите власти смятат, че ограничаването на сивия внос може да подсили федералния бюджет: според финансовия министър допълнителни приходи от легализирана търговия биха могли да достигнат около 500 милиарда рубли през 2026–2027 г.

Планирани мерки за ограничаване

Ключов инструмент в плана на правителството е въвеждането на система за потвърждаване на очакваните доставки (СПОТ). В тестов режим тя трябваше да работи три месеца, а от юли — да функционира пълноценно. По замисъл вносителите от страните на Евразийския икономически съюз ще декларират предварително доставките, включително крайните получатели, и ще плащат авансово ДДС и мита.

От началото на годината прагът на годишен оборот, при който предприемачите са освободени от ДДС, бе свален от 60 на 20 милиона рубли. Това означава, че и много дребни продавачи в големите платформи вече ще трябва да начисляват и внасят ДДС — мярка, която увеличава прозрачността и затруднява сивите схеми като “карго”.

Според очакванията само внедряването на СПОТ би могло да доведе до допълнителни приходи за бюджета в порядъка на 300 милиарда рубли годишно.

Възможни последици за пазара и потребителите

Бизнесът и анализаторите обаче предупреждават за рискове. Някои търговци смятат, че част от търговията би могла да се премести от “сиво” в “черно” — към обявни сайтове (например Avito) или към затворени канали в Телеграм. По данни на определени участници, до 30% от малките онлайн продавачи могат да преустановят дейност заради административните и финансови изисквания.

Последиците за крайния потребител вероятно ще включват по-високи цени: анкетираните експерти очакват поскъпване на вносните стоки с около 10–20% заради включването на допълнителни разходи и повишени рискове в ценовите формули.

Противодействието на сивия импорт едва ли ще го елиминира напълно, но ще принуди предприемачите да отчитат по-строго разходите и да търсят легитимни канали на търговия — с ясно отражение върху пазара и джоба на потребителите.

Автор: Олег Логинов