Фермерите под натиск заради скъпите торове

Глобален конфликт се отразява върху местните полета

Военните събития в Близкия Изток се отразяват далеч отвъд политиката — и върху агросектора. Районът на Персийския залив е ключов доставчик на азотни торове, а през Ормузкия проток преминава между една четвърт и една трета от световната търговия със суровини за торове, като амоняк и карбамид. Това оказва натиск върху цените и наличността на подхранващите вещества, което застрашава както добивите, така и икономическата устойчивост на стопанствата.

Практически ефект върху българските полета

Милен Коев, председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно“, обяснява пред Нова телевизия, че разходите за торове „растат главоломно“. Той подготвя подхранване за около 5 000 декара в района на русенското село Тръстеник и посочва, че земеделците се чудят дали ще успеят да наторят пшеницата, ечемика и пролетните култури — и на какви цени.

Недостатъчно запаси и резки движения на пазара

Сезонът е изключително динамичен: част от производителите се презапасяват, но мнозина купуват торове в движение. Според Коев онези, които не са си осигурили запаси предварително, сега ще бъдат принудени да плащат значително повече.

Двойният удар: по-бавни добиви и по-високи разходи

Първият негатив е ръстът на себестойността на производство — подхранването е основен фактор за добива. Вторият е рискът от по-ниски добиви при недостатъчно приложение на торове, което автоматично намалява наличностите за преработвателите и за пазара на фуражи и храни.

Ценови вълни и логистични предизвикателства

От бранша отбелязват и допълнителни разходи: поскъпване на електроенергията и горивата, както и проблеми с природните ресурси и производствените вериги. Всички тези фактори вдигат крайната цена на продукцията.

Възможни импорти и качествените рискове

При недостатъчна вътрешна продукция вероятно ще се наложи внос — фермерите посочват като вариант доставките от Меркосур. В същото време се изразява притеснение за стандартите и качеството на внесените храни: европейските правила са строги и има опасения, че вносът може да не отговаря на същите критерии. Като пример се посочва и предишен проблем с вносен слънчоглед, който не е бил годен за консумация.

Какво следва за стопаните и потребителите

От отрасъла призовават за внимание към източниците на внос и за контрол върху качеството, тъй като това влияе върху националната хранителна сигурност и джоба на потребителя. Междувременно фермерите ще трябва да преценят кои площи могат да бъдат наторени и кои — да останат без допълнителни вливания, а държавните и търговски решения в скоро време ще определят до каква степен кризата ще се задълбочи.