Любчо Нешков: Защо опасността от „сръбския свят“ продължава да тревожи Европа

Рискът, който Брюксел подценява

В предаването „Тази сутрин“ по bTV журналистът Любчо Нешков предупреди, че проблемите около Сърбия представляват сериозна заплаха за стабилността на целия регион. По думите му политическите и военните структури в страната са останали почти непроменени от 1945 г., което превръща Сърбия в потенциален център на дестабилизация.

„Берлинската стена“ в сърцето на Балканите

Нешков използва метафората, че в Сърбия „Берлинската стена не се е срутила“ — подчертавайки, че опитите за реформи са обезсилени и дори са завършвали с убийството на премиер в центъра на Белград. Според него това е единствената държава в региона, която не е извършила съществена трансформация на държавните структури от следвоенния период.

Идентичност, дипломация и провокатори на сцената

Журналистът коментира и поведението на президента на Северна Македония Гордана Силяновска‑Давкова по време на срещата на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, организирана от Илияна Йотова. Той посочи, че фокусът върху въпроси за език, символи и идентичност отнема вниманието от реалните геополитически рискове в региона.

Нешков цитира реакцията на Силяновска‑Давкова при въпрос относно атаките върху идентичността ѝ — аргумент, че този дебат не е водещ в дневния ред на европейските институции и че поставянето му в центъра е опасно и чуждо на истинските приоритети.

Официални документи и „сръбският свят“

Журналистът припомни, че в последния доклад на комисията по външни работи (AFET) за Северна Македония е спомената идеята за „сръбски свят“. Това, според него, е индикатор, че външнополитическите решения в Белград често са обвързани с една идеологическа концепция, която може да дестабилизира съседните държави както в миналото.

Историческите цикли и съвременните заплахи

Нешков напомни, че на Балканите често се повтарят драматични събития през около 30 години. Той визира масовите убийства след 1945 г., посочвайки, че Словения е белязана от масови гробове с между 150 и 180 хиляди погребани, а в Сърбия за шестмесечен период са загинали между 50 и 60 хиляди души. Преди тридесет години се е случил геноцид на няколкостотин километра, чието отричане и днешното участие на очевидни участници в управлението на Белград са сред тревожните факти.

Воля за влияние и военна въоръженост

Нешков посочи, че властите в Белград демонстрират гордост от наличието на руско въоръжение и китайски ракети с обсег 450–500 км. Той припомни и снимките на сегашния президент на страната по време на обсадата на Сараево, за да илюстрира как историческите роли и образи се пренасят в съвременния политически дискурс.

Европа, преговорите и евентуалното „двускоростно“ членство

Нешков критикува политиката на някои европейски представители, които според него подценяват опасностите и предлагат „втори или трети клас“ членство за кандидати. Той изтъкна, че Сърбия от десет години не е отворила нито една преговорна глава и че страната вече демонстрира избор между ЕС, Русия и Китай — избор, който, по негови думи, е вече направен.

Заключението му е ясно: регионът е изправен пред сериозни предизвикателства и политиките на подценяване от Брюксел, София и други столици могат да доведат до нова вълна на нестабилност.