Мултифондовата реформа: как ще се променят вторите пенсии и какво трябва да знаят осигурените

Какво всъщност се променя

Управлението на частните пенсионни спестявания в България влиза в нова фаза. Промените в Кодекса за социално осигуряване въвеждат мултифондов модел във втория пенсионен стълб, а ключовата дата за старта е 1 януари 2027 г. От тази дата осигурените ще имат възможност да избират между подфондове с различен риск — динамичен, балансиран и консервативен — както и да променят избора си веднъж годишно.

Кой е засегнат и как работи сегашният механизъм

Ако сте родени след 1959 г. и работите по трудов договор, вие задължително сте включени във втория стълб (Универсален пенсионен фонд, УПФ). Част от месечните осигуровки — 5% от осигурителния доход — се отчисляват към личната ви партида. Над 5 милиона българи вече имат партида в УПФ.

Целите на реформата и очакван ефект

Основната цел е дългосрочно увеличение на средствата по индивидуалните партиди чрез по-висока доходност и намаляване на разходите. Със законовите промени са повишени капиталовите изисквания, въведени са допълнителни специализирани резерви и се засилва кадровото обезпечаване на пенсионноосигурителните дружества. По оценки при консервативни допускания коефициентът на заместване може да достигне около 21% при същата вноска от 5% — индикатор за по-адекватни бъдещи плащания от втория стълб.

Свобода на избор — но и отговорност

За първи път осигурените ще могат активно да избират как да се управляват техните лични партиди. Ако не направят избор, законът предвижда автоматично разпределение според жизнения цикъл:

• динамичен подфонд — за лица до 50 години;
• балансиран подфонд — от 50 години до 3 години преди възрастта за пенсиониране;
• консервативен подфонд — за последните 3 години преди пенсия, с цел запазване на натрупаната доходност.

Освен това има прозрачен период за активен избор — всеки трябва да провери в кой пенсионен фонд е и да вземе решение през периода от 1 септември до 30 ноември на задаващата се година.

Няколко важни уточнения за парите във фондовете

• Брутните вноски по личните партиди са гарантирани и средствата са наследяеми — при смърт те се изплащат на наследниците.
• Пенсионният фонд като такъв не е търговско дружество и не може да „фалира“ по начина, по който фалира фирма. Ако се стигне до неплатежоспособност на пенсионноосигурително дружество, управляваните фондове се прехвърлят към друго дружество заедно със специализираните резерви, които не влизат в масата на несъстоятелността.
• С промените са засилени защитите — увеличение на резервите за гарантиране на пенсионните плащания и за гарантиране на брутния размер на вноските, както и значително по-стриктни капиталови изисквания.

Такси и прозрачност

Критиките, че пенсионните дружества ще задържат голяма част от доходността, са взети предвид. Законът строго регулира вида и размера на таксите. Въвежда се двукомпонентна структура на таксите, която обвързва възнаграждението с две основни величини:

• стойността на нетните активи на професионалните и универсалните подфондове (компонент, свързан с управляваните активи);
• реализирания инвестиционен доход (компонент, обвързан с постигнатите резултати).

Максимално допустимата удръжка от всяка вноска ще бъде плавно намалена — с близо 50% спрямо предишните нива, а част от таксата вече ще зависи от постигнатата доходност, което прави възнаграждението на дружествата по-прозрачно и обвързано със създадената стойност за осигурените.

Практически съвети за осигурените

• Имайте предвид, че 5% от минимален осигурителен доход няма да доведе до същите натрупвания като 5% от максимален доход — размерът и регулярността на вноските влияят пряко на крайния резултат.
• Проверете в кой фонд е вашата партида и се информирайте за инвестиционната стратегия на подфондовете.
• Бъдете готови да направите избор в обозначения период (1 септември–30 ноември) и след старта на мултифондовете можете да сменяте подфонда веднъж годишно.

Какво показва опитът в региона

Мултифондовите системи вече функционират в някои страни от Централна и Източна Европа. Примери като Хърватия и Словакия показват, че мултифондовият модел може да донесе по-висока доходност и право на избор, но и налага адекватни регулации и информационна кампания. В България за последните три години пенсионните фондове са отчели над 5 милиарда лева доходност, разпределена по партидите — резултат, който говори в полза на добре управляваните капиталови фондове.

Заключение

Мултифондовата реформа не е просто оперативна промяна — тя е инструмент за подобряване на дългосрочната ефективност на втория пенсионен стълб. Успехът ѝ ще зависи не само от регулаторните механизми и надзора, но и от това доколко осигурените ще се информират и ще използват възможността да избират стратегия, която отговаря на индивидуалния им хоризонт и толеранс към риск.