Трайчо Трайков: Малък риск от недостиг на гориво, щетите от мембраните стигат десетки милиони евро

Лични наблюдения и охрана

Бившият служебен енергиен министър Трайчо Трайков заяви, че никога не е имал постоянна охрана и не е имал желание за такава, коментирайки публичната дискусия около свалената защита на Делян Пеевски и Бойко Борисов. Той отбеляза, че темата предизвиква силни емоции, които не се опитва да анализира в детайли.

Като пример Трайков посочи Андрей Гюров, който според него отказал охрана веднага след приключване на мандата си. По отношение на заплахите той каза, че като публична фигура получава „всякакви съобщения“, често груби и извън добрия тон, но не ги възприема директно като конкретни заплахи.

Смяна на ръководства и институционални пречки

Споменавайки опита си като служебен министър на енергетиката, Трайков посочи, че процедурите за смяна на ръководства в много дружества са сложни и продължителни. По думите му, ако министър иска да смени изпълнителен директор в предприятия като ЕСО или Булгартрансгаз, първо трябва да се направят промени в структури като БЕХ и надзорните съвети, а след това да има съгласие и от регулатора.

Той разказа, че е опитал да направи промени, но когато видял как „се изпокриха всички“, предпочел да вложи времето си в други дейности. Трайков допълни, че директорът на Булгаргаз тогава е излязъл в болнични и не беше сигурен дали се е върнал на работа.

АЕЦ „Козлодуй“ и проблемът с мембраните

В областта на АЕЦ „Козлодуй“ бившият министър каза, че е успял да реализира промени в съвета на директорите и там работата поне е тръгнала напред. Според него ситуацията с мембраните е била оправена, но проблемите са нанесли значителни финансови щети.

Относно произхода на мембраните Трайков уточни, че става въпрос за такива, „които вършат работа“ — ключово е те да отговарят на техническите параметри. Той обясни, че е прокарал решение за дерогация през Министерския съвет, за да може при необходимост да се закупуват части от Русия без забавяне. По негови думи съветската енергетична и ядрена индустрия не е била съсредоточена само в Русия.

Оценката му за загубите от проблемите с мембраните е „от порядъка на десетки милиони евро“. Трайков назначил комисия, която да изследва техническите, юридическите и процедурните причини; докладът е предаден на новия министър. По въпроса за отговорността той каза, че има „несъвършени решения“, без да посочи конкретни имена.

Проект „Боташ“ и ценовите рискове

За проекта „Боташ“ Трайков предупреди, че най-трудната част предстои и пожела успех на новия екип на министерството. Той подчерта, че запълването на капацитета само по себе си не решава проблема, ако това не е съпроводено с предоговаряне, защото крайният ценови ефект може да бъде неблагоприятен.

Риск от недостиг на горива и състоянието на рафинериите

Относно възможността от недостиг на горива в резултат на кризата в Близкия изток, Трайков оцени риска като „по-скоро малък“. Той аргументира това с наличните количества суров петрол в света извън Персийския залив, които не предполагат настъпване на реален физически недостиг.

По отношение на рафинерията на „Лукойл“ той посочи, че тя е работила с около 82% от капацитета си. Когато рафинериите не обработват сорта нефт, за който са оптимизирани, не се получава оптимален микс на произведените горива, което влияе на наличностите и качествата им.

Трайков опроверга слухове, че „Лукойл“ е бил спрян от производство на керосин, като заяви, че не е наясно с такова спиране и не вижда причина за него. В рамките на кризисния щаб според него са следили състоянието на веригата на доставки с оглед оптималната крайна цена и дори някои надценки по веригата са намалели след началото на кризата.

Заключение

В заключение Трайков представи умерен, прагматичен поглед върху енергийните предизвикателства: институционалните пречки затрудняват управленските промени, техническите проблеми като тези с мембраните нанесоха сериозни финансови щети, но рискът от тотален недостиг на гориво засега изглежда ограничен. Той призова за последователни процедури, прозрачни разследвания и внимателни преговори при големи доставни договори.