Черният Великден: въздушните бомбардировки над София през пролетта на 1944

Кратко резюме

Бомбардировките над България са систематични въздушни нападения на британските и американските въздушни сили, насочвани към София и други населени места в периода пролет 1941 – есен 1944 г. Те са част от стратегическите удари през Втората световна война и предизвикват сериозни щети и жертви сред цивилното население.

Защитата на столицата и нощните ограничения

София често е оставана да се брани предимно чрез противовъздушна артилерия, тъй като българската авиация не разполага с нощни изтребители. Това ограничава възможностите за ефективно прехващане на вражеските формации при нощни и ранни сутрешни нападения.

Хронология на ключовите дни

Към края на март и през април 1944 г. интензивността на ударите значително нараства. На 30 март е извършено едно от най-тежките въздушни нападения над столицата, а на 17 април се случват най-кръвопролитните боеве за българската изтребителна авиация през войната.

30 март 1944 г. — масиран удар

В тази атака участват около 450 бомбардировача типове B-24, B-17, B-25 „Митчел“ и Handley Page „Халифакс“, ескортирани от приблизително 150 изтребителя P-38 „Лайтнинг“. Противодействието от българска страна включва части 1/6, 2/6 и 3/6 орляк, командвани от капитаните Русев, Бойшаков и Топлодолски.

Съставът на излетелите групи е следният: 1/6 от летище Марно поле — 28 „Девоатин“; 2/6 от Враждебна — 19 Me-109 G-2 и 6 „Девоатин“; 3/6 от Божурище — 20 Me-109 G-6. От Изтребителната школа в Долна Митрополия се включва четворка учебно-бойни самолета Avia B-135 с началник капитан Кръстю Атанасов и инструктори-пилоти.

В защитните боеве българските летци свалят четири бомбардировача и повреждат девет. Отличава се подпоручик Христо Костакев, който поразява една машина, експлодирала във въздуха, и унищожава още една до нея. Поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов свалят останалите бомбардировачи. Освен това са свалени три вражески P-38 от поручиците Богдан Илиев, Васил Шишков и подпоручик Генчо Димитров; три изтребителя са повредени.

Загубите за българската страна включват поручик Иван Бояджиев и фелдфебелите Йордан Кубадинов и Христо Цанков. С парашут се спасяват подпоручиците Божидар Кузмов и Иван Касиянов.

17 април 1944 г. — „черният“ Великден

На 17 април над София и околностите се насочват около 350 бомбардировача (B-24, B-17 и „Стърлинг“), прикрити от около 100 изтребителя P-47 „Тъндърболт“ и P-51 „Мустанг“. Ударът е нанесен около 12:20 часа в осем последователни вълни, следвайки маршрути от запад, северозапад, север и североизток. Противовъздушната артилерия използва всичките си 12 тежки батареи.

От 2/6 излитат 16 Me-109 G-6 и 2 „Девоатин“, но силното изтребително прикритие на противника принуждава орляка да се раздели и да продължи атаките при оттегляне над Кюстендил. 3/6 провежда атака и преследване до жп линията Кюстендил–Горна Джумая, а 1/6 се явява над София едва след оттеглянето на противника.

В този неравен въздушен бой поручик Неделчо Бончев извършва таран и сваля един B-24 — това е вторият таран в българската авиационна история след капитан Димитър Списаревски. Бончев успява да се спаси с парашут. В бойните действия са повредени още пет бомбардировача и един изтребител.

Загубите за българските изтребители са тежки — това е най-кървавият ден за тях през войната. Причината е срещата с едномоторните P-51 „Мустанг“, чиито силуети първоначално биват сбъркани с тези на Messerschmitt, което води до фатални грешки в началото на боя. Сред загиналите са четирима пилоти от 2/6 и двама от 3/6. Няколко самолета са принудени да кацнат, а трима други пилоти се спасяват с парашут — сред тях и командирът на 2/6, капитан Николай Бошнаков.

Последици и статистика

• След 17 април София не е повече бомбардирана.
• Промяната на целите на англо-американската авиация води към ударите срещу румънските петролни центрове при Плоещ, а нашите изтребители започват да пресрещат връщащите се оттам формации.
• До последното въздушно противоборство над България на 26 август 1944 г. българските изтребители свалят 37 бомбардировача и 16 изтребителя; повреждат 48 бомбардировача и 22 изтребителя.
• На територията на България падат 120 вражески самолета, с 256 загинали членове на екипажи; 329 съюзнически летци са пленени.
• Българските загуби: 16 загинали изтребителни пилоти в бой и още 6 при изпълнение на служебните задължения.

Памет и значение

Зад статистиката стоят личните подвизи и самопожертвувателната смелост на българските летци, които многократно излитат да бранят отечеството, въпреки че вероятността да загинат е била значително по-голяма от тази да оцелеят. И до днес подвигът им остава източник на вдъхновение за поколенията.