Младост под натиск: 22 етажа и над 44 000 кв.м. — какво остава за общината? Интервю с арх. Росица Николова

Сутуацията накратко

В столичния район „Младост“ се появи проект за 22-етажна сграда с надземна разгъната застроена площ (РЗП) от над 44 000 кв.м., който разпали нов обществен и политически спор. Повечето от засегнатия терен — над 90% (в някои публични версии над 92%) — е собственост на общината, но предложеното обезщетение за Столична община е едва около 26% от бъдещата сграда. Докладът мина през гласуване в Столичния общински съвет и бе приет с 34 гласа „за“, въпреки необяснимото му пренасочване към комисия по финанси вместо към комисията по архитектура.

Какво казва арх. Росица Николова

Защо това не е истинско публично-частно партньорство?

Според арх. Николова истинското партньорство изисква баланс между приноса на общината и получаваните резултати. В настоящия случай балансът е нарушен: публичният терен създава значителна стойност, а по-голямата част от резултата отива в частни ръце. Това, смята тя, прилича повече на „подаряване“ на общински актив при изключително неизгодни условия, отколкото на справедливо партньорство.

Защо подобен доклад се появява отново — след оттегляне през 2022 г.?

Арх. Николова припомня, че почти идентичен документ е бил внесен през 2022 г. и е бил оттеглен, след като не е получил достатъчна подкрепа. Този път докладът е внесен отново от други представители на районната администрация, но съществените параметри и обезщетението остават непроменени. Това според нея не е просто политическа приемственост, а системен проблем: модел, който „изчаква удобен момент“ и се прокарва при различни мнозинства, без да защитава публичния интерес.

Как ще се използва обезщетението (26%)?

Официалният мотив е, че обезщетението ще осигури нови административни площи за районната администрация на „Младост“. Арх. Николова обаче поставя въпроса за цената на придобивката: ако общината дава почти целия терен, а получава ограничена част от новата сграда, икономическата сметка е неизгодна. Тя отбелязва, че има и други инструменти за осигуряване на административни нужди, които не изискват раздаване на стратегически общински имот.

Как докладът е стигнал до СОС без обсъждане в архитектурната комисия?

Разпределението на докладите към комисии е в правомощията на председателя на СОС. Според арх. Николова решението да не бъде изпратен документът към комисията по архитектура изглежда умишлено: в комисията по финанси и икономика има ясно политическо мнозинство, докато архитектурната комисия би предложила професионална и експертна оценка. Изключването ѝ е елиминирало критичния експертен поглед върху мащаба и параметрите на проекта.

По-широкият проблем

Арх. Николова свързва случая с дългогодишните тревоги на „Спаси София“ за системно презастрояване и липса на стратегическо планиране. Тя предупреждава, че концентрирането на големи обеми застрояване в натоварени райони ще влоши трафика, недостига на паркоместа и натиска върху социалната и образователната инфраструктура, ако не бъде придружено с реални инвестиции в транспорт, зеленина и обществени услуги — което в подкрепения доклад не е предвидено.

Какво показва гласуването и какъв сигнал изпрати?

Приетото решение изпратило спорен сигнал към гражданите: възможността общинската собственост да бъде разменяна или „подарявана“ при неизгодни условия подкопава доверието в институциите. Арх. Николова призовава за повече прозрачност, строг контрол върху управлението на публичните активи и законодателни промени, които да сложат край на фрагментираните решения и да защитят дългосрочния интерес на столицата.

Заключение

Казусът в „Младост“ повдига ключови въпроси за балансa между публичен и частен интерес при градското развитие, ролята на експертните комисии и необходимостта от по-ясни правила и стратегическо планиране. Според арх. Николова текущият модел не защитава достатъчно обществото и изисква корекции и по-голяма прозрачност в бъдещите сделки с общинска собственост.