Независима медия, финансирана от публиката — разговор с Николай Стайков
Защо този проект е необходим
Николай Стайков обяснява, че влошаването на медийната среда в България прави подобни инициативи неизбежни. Моделът на пряко финансиране от аудиторията открива възможност за свободна и устойчива журналистика извън влиянието на корпоративни и политически интереси. Първите реакции, добавя той, са много позитивни и дават основание за оптимизъм.
Какви са заплахите за журналистиката
Според Стайков големите медии отдавна демонстрират външно влияние върху редакционната си политика — оттегляне от ключови теми и особено от разследващата журналистика. В резултат в ефира и в печата се появяват множество псевдоиздания, които имитират журналистиката, но обслужват частни интереси. Този „шум“ затруднява гражданите да открият достоверна информация и прави по‑необходим моделът на директно финансиране.
Защо аудиторията да подкрепя финансово
Най‑простият отговор, според него, е, че ако истината има значение за обществото, хората трябва да инвестират в независими източници. Когато зрителите и читателите са работодатели на медиите, те дават устойчивост и защитават журналистиката от компромиси. Стайков отбелязва, че в България има много „заместители“ на професионалната журналистика, които предлагат повърхностни или объркващи „разследвания“.
Къде най-често се правят фалшиви разследвания
Той дава примери за сурогатни материали: т.нар. разследвания за финансирането на неправителствени организации, които използват публични отчети и не разкриват нищо скрито; и репортажи в тясно взаимодействие с институции като МВР и прокуратурата, които често представляват филмиране на вече стартирали дела. Такива формати имат драматичен ефект — има „екшън“, говори се от името на разследващите органи — но истински чувствителните политически и икономически теми остават незабележими.
Стайков припомня, че важните разследвания, по които е работил, като „Осемте джуджета“, „Нотариуса“, делото КТБ и случаят „Чичко Тревичко“, често биват засенчвани от по‑повърхностни материали, които изглеждат като журналистика, но не разкриват прикрити механизми и зависимости.
„Семейството“ в съдебната система: прегрупиране, но присъствие
По темата за т.нар. „семейство“ в прокуратурата Стайков казва, че мрежата се е прегрупирала, но все още действа. Най‑ценният актив на тези структури са архивите с компромати. Дълго време той и колегите му алармираха къде биха могли да се намират тези материали — предупреждения, които звучаха като конспирации, докато не беше извадено известно видео, свързано с българска европрокурорка. Този случай показа, че архивите съществуват и могат да бъдат използвани като средство за „отстрелване“ на неудобни хора.
Резултатът е широко разпространен страх сред онези, които някога са имали допир с тази мрежа: всеки може да стане мишена. В същото време влиянието на „семейството“ изглежда днес по‑голямо — с нови позиции и по‑широки възможности за въздействие върху ключови институции.
Силата на съвместната журналистика
Стайков изразява надежда, че проектите като този няма да останат сами. По негово мнение корупционните разследвания постигат най‑видими резултати, когато множество медии работят заедно. Като пример споменава „Апартаментгейт“, където координираното разследване доведе до ежедневен обществен и институционален натиск и до оставки.
Той призовава за повече солидарност между журналистите и активна подкрепа от публиката — не само морална, но и финансова — за да се създадат устойчива среда и свободни медийни гласове, които да проследяват и разобличават злоупотреби с публични средства и влияние.
Бележка: интервюто е част от проекта „Извън ефир“, реализиран заедно с Мария Цънцарова.
