Кой плава спокойно през Ормуз в разгара на конфликта

Прелюбопитна „отвореност“ в един затворен пролив

Ормузкият проток, през който преминава около една пета от световния суров петрол, не е блокиран напълно — той е затворен изборно. От началото на март районът е преследван от атаки и инциденти: около 20 кораба са били обстреляни, а търговският трафик се е сринал с приблизително 97% спрямо обичайните нива.

Данните от първата половина на март

Между 1 и 15 март през протока са преминали едва 89 съда, от които 16 петролни танкера, сочат данни на Lloyd’s List Intelligence, цитирани от AПИ. За сравнение, преди началото на конфликта нормалният дневен поток е варирал между 100 и 135 преминавания. Далеч от пълна блокада, сегашната картина прилича по-скоро на селективно пропускане.

Кой успява да премине?

Повече от една пета от преминалите кораби имат връзки с Иран; останалите често са с китайска или гръцка собственост. Иран успява да поддържа износ през собствен канал: страната е изнесла над 16 милиона барела петрол от началото на март, а основният купувач остава Китай — очакван резултат от западните санкции и търговските връзки на Пекин.

Тактика и дипломатически маневри

Режимът в протока работи по логика на приоритета: иранските кораби и товари минават свободно, а други се допускат при строга селективност. Някои съдове опитват да минимизират риска — декларират китайска собственост или състав на екипажа, за да не бъдат сочени за потенциална мишена.

Дипломатията също играе роля: индийският външен министър потвърди пред Financial Times, че два индийски LPG танкера на държавната Shipping Corporation of India — “Shivalik” и “Harda Devi” — са преминали през протока на 13–14 март след преговори с Техеран. LPG (пропан-бутан) е жизненоважно гориво за милиони индийски домакинства.

Съобщава се и за преминавания на танкер от Пакистан (“Karachi”), а Ирак води разговори с Техеран за пропускане на свои танкери.

Какво казват анализаторите

Ричард Мийд от Lloyd’s List обобщава модела така: транзитът е възможен „с определена степен на дипломатическа намеса“, докато Иран реално е създал „ефективен безопасен коридор“ за избрани кораби, опериращи близо до иранското крайбрежие.

Вълната от ефекти за глобалните пазари

Последиците вече са осезаеми: цената на петрола скочи с над 40% и премина прага от 100 долара за барел. Най-остра е реакцията на пазара за природен газ — азиатският спот-бенчмарк за LNG Japan-Korea Marker скочи в първите дни на кризата до 25,40 долара за млн. BTU, а някои сделки достигнаха върхове от 35,40 долара.

Катар — доставчик на около 20% от световните доставки на LNG — обяви force majeure след ирански дронови удари по индустриални комплекси в Ras Laffan и Mesaieed. Goldman Sachs предупреждава, че едномесечно прекъсване може да изстреля европейските газови цени над 74 евро/MWh, а при двумесечна криза — над 100 евро/MWh.

Рисковете надхвърлят енергетиката

Морган Стенли алармира за заплаха спрямо тайванската полупроводникова индустрия: островът разполага с едва около 11 дни резерви на LNG, а фабриките на TSMC консумират почти 10% от националното електропотребление и произвеждат 90% от най-напредналите чипове в света. Дълго прекъсване в снабдяването би ударило глобалните технологични вериги.

Кой диктува правилата на прохода?

Макар да имаше удари, приписвани на Израел и САЩ, и публични заплахи, движението през Ормуз продължава — но по правила, които на практика диктува единствено Техеран. Протокът е отворен не защото конфликтът е овладян, а защото властите в региона избират кой да премине — и това има далечни стратегически и икономически последици.

Ключовите точки:

• Ормузкият проток функционира селективно — не е пълна блокада.
• Между 1 и 15 март преминаха 89 кораба, включително 16 танкера.
• Иран запази каналите за собствен износ и насочи купувачи като Китай.
• Пазарите реагираха рязко: петрол и LNG поскъпнаха значително; рискът се пренася и върху технологични вериги.