Свръхдефицитът и изборите пред бюджета: анализ на Евгений Кънев

Макроикономистът Евгений Кънев коментира финансите на новото управление в предаването „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. Той обяснява причините за откриването на процедурата по свръхдефицит и посочва кои мерки биха могли да стабилизират публичните финанси.

Какво означава процедурата по свръхдефицит

Кънев подчертава, че самата процедура не е наказание, а инструмент на ЕС за по-засилен контрол върху държавните разходи в рамките на еврозоната. Европейската комисия следи тенденциите в бюджета, като вече е прилагала подобна мярка спрямо България още при първото правителство на Борисов след глобалната криза през 2008–2009 г. Тогава чрез набелязани мерки страната успя да излезе от процедурата.

Причините за днешния проблем

Дълъг период българската фискална политика разчиташе на постоянно висок икономически растеж и на база това бяха увеличавани разходи. Ключовите проблеми според Кънев са:

• Неефективна и корумпирана капиталова програма, която поглъща средства без очакван ефект.
• Рязко увеличение на възнагражденията в публичния сектор.
• Въвеждането през 2024 г. на автоматични формули за растеж на бюджетните заплати, което доведе до шокови увеличения в сектор „Сигурност“ — с между 50% и 75% — последвани от индексация.

Тези фактори доведоха до това, което Кънев описва като „счупване“ на бюджета през 2025 г. Европейската комисия отбеляза, че без военните разходи недостигът остава в рамките на 3%, но тенденцията е негативна: бързо растящи заплати, разрастваща се администрация и липса на съкращения, докато населението намалява — всичко това води до устойчив дефицит.

Какви са изискванията от ЕС и възможните мерки

Европейската комисия изисква от България реалистична програма за намаляване на разходите, така че дефицитът да бъде ограничен до 3%. Ако предложението бъде одобрено, страната ще излезе от процедурата и ще бъде поставена под мониторинг за спазването му. Сред примерните мерки, посочени от Кънев, са съкращения в държавната администрация и ограничаване на разходите, така че те да не растат по-бързо от приходите.

Трудните избори

Политическите алтернативи са ясни, но болезнени: да се орежат социални разходи, да се съкратят разходите за администрацията или да се намали капиталовата програма. Проблемът за управляващите е да намерят комбинация от мерки, които да не разгневят ключови лобита, администрацията и широки обществени групи едновременно.

Роля на политическата динамика и корупцията

Кънев посочва, че периодите на политическа нестабилност и популизъм водят до по-големи разходи, защото партиите търсят краткосрочни изгоди преди избори. Въпреки ръста на приходите с около 20%, въпросът остава защо дефицитите продължават да се увеличават — според него причината е системна: нерешени схеми за кражби и назначения на ключови постове от хора, свързани с миналото.

Особено тревожни са назначенията в енергетиката и здравеопазването — сектори, които често се превръщат в „големи касички“. Ще бъде важно да се проследи и управлението на средства в регионалното министерство, където се очаква по-голяма прозрачност при строителството на магистрали.

Конкретни предложения за корекция

Ключовите реформи, според Кънев, са:

• Въвеждане на електронно управление — дигитализацията намалява възможностите за кражби и прави възможни съкращения на излишен персонал, като същевременно подобрява качеството на услугите.
• Ограничаване на заплатите в определени сектори и съкращаване на бордовете в държавни предприятия.
• Приватизация на част от държавните предприятия, за да не бъдат постоянно на издръжка от хазната.

Кънев отбелязва, че тези стъпки няма да дадат резултат мигновено — ще е нужна политическа воля и време.

За мерките срещу надценките и „кошницата с грижа“

Идеята да се копира германският закон за прозрачност на цените не отчита спецификата на българската икономика. Основните пречки са две:

• Големите надценки често идват от сивата икономика — която е над 30% от БВП — а не от големите търговски вериги.
• Липсва дигитализирана система за проследяване на веригата от производител до крайния потребител, каквато има в Германия.

В резултат на това въвеждането на нови правила и проверки може да увеличи тежестта върху бизнеса — фирмите ще включат разходите за допълнителни проверки и пропуснати ползи в крайната цена, което ще вдигне инфлацията още повече. Парадоксално, държавата има краткосрочен финансов стимул от по-високи цени, тъй като това води до повече постъпления от ДДС.

Кънев заключва, че без сериозна дигитализация и ограничаване на корупционните практики, както и без ясни и реалистични фискални мерки, очакващото ни оздравяване на публичните финанси ще бъде трудно и бавно.