Путин, ‘чорапите за фронта’ и пропастта между реторика и реалност

Призив за тила в стила на Втората световна

На форум с името „Малката родина – силата на Русия“ президентът Владимир Путин призова гражданите да подпомогнат фронта от тила, напомняйки за ролята на бабите и децата, които по неговите думи плели чорапи за войниците през Втората световна. Също така той апелира масово участие в подкрепа на „нашите момчета“ и мобилизация на обществени ресурси като нация.

Реторика, която не отговаря на реалността

За мнозина това сравнение звучи неестествено: днешната война в Украйна вече продължава по-дълго от т.нар. Велика отечествена, а чувството за обществена умора е все по-осезаемо. Речта за „топлите чорапи“ напомня на приказни мотиви и на детската пропаганда, отклонявайки вниманието от сложните военни и икономически проблеми.

Не само съветските домакини са помагали

Исторически организациите за доброволна помощ не са били привилегия само на СССР – в нацистка Германия също е имало граждански инициативи за подпомагане на фронта. Самото съществуване на такива кампании не определя резултата на една война и символичните жестове не компенсират военни и стратегически реалности.

Засилване на натиска върху обществото

Напоследък Кремъл засилва изискванията към бизнеса и населението: „доброволни“ дарения от големите корпорации, увеличени данъци за малките и средни предприятия и включване на учащи се в дейности като сглобяване на дронове „в свободното време“ или часове от учебния план. Призивът „всичко за фронта, всичко за победата“ се превръща в универсална мантра.

Откъде идва увереността на Кремъл?

Путиновата упоритост идва въпреки спад в рейтинга му, видим и в проучвания, правени дори от служебни институти като ВЦИОМ. Делът на желаещите войната да свърши нараства, а в социалните мрежи нарастват гласовете на недоволство и умора. Вместо да чуе тези сигнали, президентът настоява за мобилизация и вложения в конфликта.

Въздействието на външни фактори

Рязкото поскъпване на горивата в резултат на събитията в Близкия изток осигури временни приходи за руския бюджет – според западни оценки милиарди долари са постъпили в хазната. Но дори ако сумите са значителни, голяма част от тези пари ще бъдат изразходвани за военни нужди, а не за икономическо възстановяване или социални програми.

Сблъсъкът с икономическата действителност

В страната вече се наблюдават сериозни последици: фермери принудени да ликвидират стада, кафенета и магазини затварят заради тежко данъчно и регулаторно бреме, а големите предприятия търсят начини да прехвърлят капитали в чужбина. Финансов „поток“ от външни обстоятелства може да отложи, но не и да реши структурните проблеми.

Политически трусове и перспективи

Дори лоялни към Кремъл фигури предричат враждебност и вътрешно напрежение – лидерът на КПРФ говори за възможна „революция“ още тази есен. Оптимистите се надяват, че общественото недоволство ще принуди властта към преговори и мир, но песимистите предупреждават за по-строги репресии.

Реакцията на държавата към недоволството

Някои от тези знаци вече са налице: пренасянето на следствени функции към ФСБ улеснява използването на предварителни арести и търсене на признания от политически неудобни лица. Това създава условия за по-широко потискане на инакомислещите, което може да засегне и редови граждани, които не са готови да подкрепят кампании „за фронта“ при остър дефицит на средства.

Авторовото мнение: Споделям гледната точка на онези, които очакват, че властта най-вероятно ще отвърне на недоволството с вътрешни мерки за контрол и репресии, а не с отстъпки и мирни преговори.

Този текст отразява личното мнение на автора и не задължително съвпада с позициите на Българската редакция или на ДВ като цяло.