Майчинството като втора смяна: защо нося вина, че съм майка?

Майчинството не е почивка — това е постоянна работа

Ако държавата смята, че майчинството е основният проблем, нека да бъде честна: намалиш ли го, ще се увеличат болничните.

Това написах във Facebook след години ежедневни задължения и постоянни боледувания на детето. В системата на детските градини и училища има едно простичко изискване — децата да са здрави. За малките това понякога означава низ от операции, антибиотици, пневмонии и куп други медицински истории, които никой родител не иска да преживее.

Да стоиш у дома две години с дете, което постоянно боледува, далеч не е „голям кеф“. По-скоро е броене на стотинки до края на месеца, защото майчинските често не покриват елементарни нужди. Това е и пауза в професионалното развитие — когато детето не може да ходи на градина, връщането на работа става почти невъзможно.

Двойната задача на жената

Моят ден също не е романтичен: ставам рано, бързам цял ден, готвя, купувам, чистя, къпя, храня, отделям внимание. Вечер си легвам късно, за да стана отново на следващата сутрин. И всичко това често срещу по-ниско заплащане — защото жените все още получават по-малко.

Бащите работят на две–три места, за да покрият сметките. Бабите и дядовците също работят — системата ни принуждава да трудим до последно, за да вземем пенсия, която пак не стига.

Предложение и реалност

Имам една провокативна идея: които заемат ефирни позиции и са в пик на кариерата, да опитат две години майчинство. Убеденa съм, че много от тях имат жена, която държи всичко вкъщи. Така бързо ще стане ясно, че на работа често е по-лесно — там има работно време, обедна почивка и заплата. У дома няма край на смяната.

С настоящите цени рискуваме да отглеждаме бебета, докато работим, само за да оцелеем финансово. И докато младите семейства се страхуват да имат деца, пенсионерите избират между храна и лекарства — хора, работили цял живот за тази държава.

Защо второ дете е лукс

Аз бих искала второ дете, но ми трябват пари, сигурност и условия. Имам образование и желание за развитие, но когато си жена с често боледуващо дете, системата не те подпомага. Дори и здравите деца изискват родителско придружаване до 12-годишна възраст — това означава и летните ваканции, прекарани с мен на работа.

Частно училище, занимални и допълнителни занимания са скъпи. Няма пари за всичко това и това ни напомня ежедневно колко „неудобни“ сме за системата.

Прося ли? Храните ли ме? Милостиня ли е?

Защо тогава се чувствам виновна, че съм майка?