Екзодусът на 1492: изгонването на евреите от Испания и следите му в България

Какво се случи на 31 март 1492 г.

На 31 март 1492 г. испанските монарси Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска подписват указ, с който дават на поданиците с еврейски произход избор: или да приемат християнството, или да напуснат кралствата. За изпълнение на указа е определен срок от четири месеца.

Мащаб и последствия

Оценките за броя на прогонените варират значително — между приблизително 250 000 и 800 000 души. Малка част избират покръстване, но мнозинството търси нов дом извън Испания. Хиляди се насочват на изток към Италия, Централна Европа и Балканите, други — на юг към Северна Африка.

Изселването е съпроводено с тежки материални загуби: имотите на евреите — къщи, земи, винарни, работилници — често се продават на безценица или остават изоставени и разграбени. На прогонените им е забранено да изнасят злато, сребро и скъпоценности; мнозина са принудени да разменят ценностите си за дрехи, животни или да ги скрият в надежда за по-добри времена.

Къде отиват сефарадските евреи

Напускането на Испания дава началото на големи сефарадски общности в различни части на Средиземноморието и Европа. Много от новопристигналите намират подслон в територии на Османската империя, включително в градовете на Балканите, както и в северноафрикански центрове и италиански градове.

Сефарадите и България

Първите групи от сефардски бежанци достигат земите на днешна България още в края на XV и началото на XVI век. След изгонването от Испания много от тях намират сигурност под османска власт и постепенно оформят нови общности.

Един от най-известните еврейски учени от този период е равин Йосиф Каро, авторът на Shulchan Aruch — класическия труд по еврейско право. През 1523 г. той се установява в Никопол, където основава йешива (талмудическа академия).

До началото на XVI век център на еврейския живот на територията на днешна България е София, която привлича значителна част от общността.

Еврейската общност през XIX и XX век

С разпадането на Османската империя и националните движения в XIX век нараства и значението на гражданските права. На Берлинския конгрес през 1878 г. България получава гаранции за равни права, които валидират статута на евреите в новата държава. Преброяването от 1880 г. отчита около 20 500 евреи в страната.

Българските евреи участват активно в обществения живот и военните конфликти на регио-на — те са сред доброволците и в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война. До 1934 г. общото им число достига около 48 000, като приблизително половината живеят в София.

Втората световна и спасението на българските евреи

Историята на защита на евреите в границите на предвоенна България е станала световноизвестна: благодарение на действията на българското общество и част от политическата класа, евреите на територията на самата България биват спасени от депортиране в нацистките лагери на смъртта — уникален случай за Европа. За съжаление това спасение не обхваща евреите в окупираните от България територии в Тракия и Македония, които не са били защитени от същите мерки.

Емиграция към Палестина и промени след 1948 г.

След края на Втората световна война започва интензивна емиграция към Палестина. От 1948 г. около 7 000 български евреи заминават за бъдещата държава Израел. Комунистическото правителство позволява емиграцията и между 1948 и 1951 г. почти 90% от общността напускат страната. За много от тях това решение е подплатено от дълбоко вкоренената сефарадска традиция и религиозен копнеж към Цион.

Сегашно състояние

Днес еврейската общност в България е значително по-малка — приблизително 4 000 души, като около 2 500 от тях живеят в София. Въпреки намаляването на числеността, наследството на сефарадите и историята на общността остават видими в културния и религиозен живот на страната.