Кой е Борислав Сарафов: мандат, конфликти и правни спорове

Кратък преглед

Борислав Сарафов е български юрист с дълга кариера в разследващите органи и прокуратурата. От 18 декември 2017 г. e директор на Националната следствена служба. На 16 юни 2023 г. бе избран за изпълняващ функциите главен прокурор след отстраняването на Иван Гешев на 15 юни 2023 г.

Биография и професионален път

Роден е на 16 август 1969 г. в София. Завършва 27-мо езиково училище „Акад. Георги Караславов“ през 1987 г., а през 1994 г. получава юридическа диплома и специалност „Охрана на обществения ред и престъпността“ във Висшия институт на МВР.

Първите му стъпки в системата са като инспектор в Главно управление на местата за лишаване от свобода. На 26 януари 1996 г. става следовател в Софийската окръжна следствена служба. През 2001 г. е назначен за заместник-районен прокурор в Сливница, а от юни 2001 до ноември 2006 г. работи като прокурор в Софийска окръжна прокуратура.

До края на февруари 2007 г. е прокурор във Върховна административна прокуратура, след което преминава във Върховна касационна прокуратура, където се занимава с противодействие на организираната престъпност (2007–2011). През 2011 г. поема ръководството на Апелативната специализирана прокуратура. От 18 януари 2013 г. е заместник на главния прокурор на Република България, а от 18 декември 2017 г. ръководи Националната следствена служба.

Сблъсъкът с Иван Гешев

На 1 май 2023 г. в района Ярема бе извършен атентат срещу тогавашния главен прокурор Иван Гешев. В първите дни след инцидента Сарафов публично повтаря част от изнесената от Гешев информация, но впоследствие се дистанцира, посочвайки, че е бил подвеждан. На 15 май 2023 г. той публично поиска оставката на Гешев и настоя Висшият съдебен съвет да го отстрани като непригоден за длъжността — заради стил на управление, лична доминация над институцията и неуравновесено поведение.

Впоследствие между двамата се разгаря остър публичен конфликт. Сарафов обвинява Гешев в близост с Петьо Петров — известен като „Еврото“, и в оказване на натиск върху прокурори; твърди и за организирано външно проследяване, свързвано с бившия ръководител на „Вътрешна сигурност“ в МВР. От своя страна Гешев обвинява Сарафов в намеси, целящи спиране на дела срещу сина му.

На 15 юни 2023 г. Висшият съдебен съвет отстрани Гешев от поста главен прокурор. Ден по-късно — на 16 юни 2023 г. — Сарафов бе избран за изпълняващ длъжността. Гешев оспори легитимността на избора и нарече решението нарушение на Конституцията; след това напусна ВКП и влезе в политиката.

Правни спорове и лимитът за временно изпълнение

Законът за съдебната власт поставя шестмесечно ограничение за временно заемане на ръководни постове, което изтече на 21 юли 2025 г. Това породи спор дали Сарафов все още може да упражнява всички правомощия на изпълняващия длъжността главен прокурор.

През октомври Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд взе становище, че след изтичането на този срок Сарафов няма право да иска възобновяване на дела. Подобна позиция изрази и Апелативният съд — София. На 7 януари състав на Апелативния съд — Варна сезира Конституционния съд относно правомощията за възобновяване на производства след 21 юли 2025 г.

В прессъобщение Конституционният съд съобщи, че девет от дванадесетте съдии подкрепят сезирането; определението е прието с особени мнения от трима съдии. На 21 януари се проведе и обществен протест с искане за оставката на Сарафов.

Казусът „Осемте джуджета“

Името на Сарафов бе споменавано в контекста на аферата, известна като „Осемте джуджета“ — според свидетелски показания той е посещавал едноименния ресторант и е имал срещи с Петьо Петров. Сарафов отрича тези внушения, заявявайки, че евентуалните посещения са били по служебни причини и че и самият той е бил засегнат от разследването. По случая са провеждани проверки.

Настоящо състояние и обществен дебат

Повече от две години след отстраняването на Иван Гешев прокуратурата все още няма избран титулярен главен прокурор. Продължаващото временно управление и неяснотата около правомощията породиха широк обществен и институционален дебат за начина, по който се управлява Окръжното обвинение и за необходимостта от избор на постоянен ръководител.

Случаят на Борислав Сарафов остава сред ключовите теми в публичния разговор за независимостта, прозрачността и законността в работата на правораздавателните институции.