Белград обвини Радев — ще се влошат ли българо-сръбските отношения при новото правителство?

Сръбско издание отправя остри критики към Румен Радев

Проправителственото сръбско издание “Фонд ИСАК” публикува критична статия срещу бившия президент и бъдещ премиер на България Румен Радев, предава БГНЕС. Текстът обвинява Радев, че в последните години София е нанасяла „нож в гърба“ на Сърбия, като пет пъти е блокирала страната в процеса ѝ за присъединяване към Европейския съюз.

Какво точно обвиняват в Белград

Авторката на материала, Даниела Лукович, пита дали като министър-председател Радев ще продължи да затруднява европейската перспектива на Сърбия. В публикацията, озаглавена „5 български ножа в гърба ни за по-малко от 10 години“, се твърди, че София е използвала въпросите за правата на българското малцинство в Сърбия като аргумент за възпиращи мерки.

Цитирана е и характерната формулировка от статията: „Когато трябва да се подложи крак на Сърбия — тук е Радев“, като се припомня, че бившият военен пилот е активен в политиката от 2017 г. и именно през този период са станали посочените блокади.

Реакцията от експерти в „Фонд ИСАК“

Марко Савкович, старши съветник във фонда, коментира пред изданието, че пълна и системна блокада на Сърбия е малко вероятна. По-вероятен сценарио според него е периодичен натиск, концентриран върху въпроси, свързани с правата на българската общност в съседната държава.

Савкович допълва, че Радев е изразявал подобни позиции и като президент, но смята, че в интерес на България е да се представя като конструктивен партньор — особено след присъединяването ѝ към Еврозоната. Според него дори при предишните блокади България не е била водеща сила в тези действия.

Проблемите в по-широк контекст

Анализаторът също така посочва, че днешните външнополитически теми са многостранни: от санкциите срещу Русия до върховенството на закона и въпроси около Косово. Тези различни приоритети създават сложна среда за диалог между държавите на Западните Балкани и Европейския съюз.

Какви са исканията на българското малцинство в Сърбия

В публикацията се цитират и позиции на платформи за защита на правата на българското малцинство. Сред исканията са въвеждане на български език в образователната система, гарантиране на използване на български в официални и информационни канали, промени в изборното законодателство за по-голямо политическо участие, възможност за религиозно служение на майчин език и връщане на манастири и църкви на Българската православна църква.

Материалът обръща внимание и на обстоятелството, че българското законодателство третира всички граждани като българи с различен етнически произход, без формално признаване на национални малцинства. Това, според източниците в статията, затруднява гарантирането на специфични права за сърбите в България.

Какво може да очакваме

В заключение сръбските коментатори прогнозират не толкова тотална конфронтация, колкото възможни периодични напрежения, свързани с правата на малцинствата. Още по-практически, бъдещото поведение на София при управлението на Радев ще бъде наблюдавано отблизо в Белград и в Брюксел — както заради европейската интеграция на региона, така и заради по-широките регионални приоритети.