Европа иска яснота преди решение за военна мисия в Ормузкия проток

ЕС търси детайли преди да отговори на искането за военни кораби

Страните от Европейския съюз настояват за повече информация относно целите и времевата рамка на американските планове по-нататък в конфликта с Иран, преди да решат дали да се включат в исканата от САЩ операция за защита на корабоплаването в Ормузкия проток, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Какво поиска Тръмп

Американският президент призова различни съюзници — посочвайки Франция, Китай, Япония, Южна Корея и Великобритания — за съдействие при гарантирането на безопасността на международните пътища за морски търговски плавания. Той каза, че САЩ водят разговори с “приблизително седем” държави за военна подкрепа, но не разкри кои са те и не уточни кога може да бъде оформена евентуална коалиция.

Европейската реакция: искане за яснота

Външните министри на ЕС се събраха да обсъдят искането и мнозина подчертаха нуждата от ясни отговори: кога САЩ и Израел смятат, че са постигнали военните си цели и какъв е планът за изход. “Имаме нужда от повече яснота”, заяви германският външен министър Йохан Вадефул пред репортери.

Говорителят на германския канцлер, Щефан Корнелиус, напомни, че това не е натовска война и че НАТО защитава територията на алианса. Берлин е взел под внимание коментарите на Тръмп, но подчерта, че САЩ не са търсили предварително съгласие и че въпросът не е пряко отговорност на НАТО или на германското правителство.

Позициите на отделни държави

Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна каза, че европейските съюзници искат да разберат “стратегическите цели” и да видят ясен план. Швеция също не разглежда участие — премиерът Улф Кристершон отбеляза, че възможността да влияе на ситуацията е малка и че ресурсите й са насочени основно към подкрепа на Украйна.

Полският външен министър Радослав Шикорски призова администрацията на Тръмп да използва надлежните канали: ако искането бъде отправено чрез НАТО, Полша ще го разгледа внимателно, като се позове и на член 4 от учредителния договор на Алианса при необходимост.

Възможни европейски варианти

Европейският върховен представител по външната политика и сигурността Кая Калас заяви преди заседанието на външните министри, че ЕС може да разшири съществуващата военноморска мисия „Аспидес“, за да защити плаването от Червено море до Персийския залив. Ако 27-те членки не постигнат общо решение, готовите държави могат да създадат “коалиция на желаещите” и да предоставят временна военна подкрепа.

Френският президент Еманюел Макрон посочи, че Париж обсъжда международна мисия за ескорт на кораби с партньори в Европа, Азия и Индия, но при условие че обстановката го позволи и боевете отслабнат. Франция посочва интерес от Нидерландия, Италия и Гърция, а и възможно участие на Испания.

Британският премиер Киър Стармър заяви, че страната му няма да бъде въвлечена в по-мащабна военна война, но води разговори със САЩ и партньори за използване на дронове при търсене на мини — Великобритания вече разполага с безпилотни апарати в региона, които могат да бъдат ангажирани.

Икономически последствия

Конфликтът, предизвикан от въздушни удари на Израел и САЩ на 28 февруари, доведе до рязко поскъпване на енергоресурсите — цените на петрола от сорта “Брент” се повишиха с около 40%. Освен в енергийната сфера, сблъсъкът разтърси и глобалните вериги на доставки, засягайки всичко от лекарства и полупроводници до продукти, произвеждани с нефт, като торове.

Какво следва

Докато европейските столици обмислят вариантите, ключовият въпрос остава дали САЩ ще представят по-конкретен план и кога конфликтът може да бъде смятан за приключен. Решението на ЕС ще зависи от тази яснота, както и от готовността на отделните държави да участват в евентуална коалиция или да подкрепят разширяване на съществуващи мисии.