Зад фасадата: кои стоят зад строителния холдинг КУБ и скандалът край Варна

Кратък преглед

Корпорацията КУБ (KYB Corporation), която реализира крупни строителни проекти в местността „Баба Алино“ край Варна, е свързвана с украинския предприемач Олег Невзоров. Според наличните данни компанията е с център в Одеса и е сред водещите строителни дружества в региона преди да пренасочи значителни инвестиции към българското Черноморие.

Кой е в управлението

Официалният ръководен състав, посочван от самата фирма, включва: Олег Невзоров – основател и собственик; Михаил Партикевич – съосновател и изпълнителен директор на свързана с групата „Riviera Development Group“; и Андрей Никоненок – изпълнителен директор на корпорацията.

Какво намериха институциите

Проверки на местните власти и МВР установиха 104 незаконни постройки, изградени върху около 100 декара горски територии в близост до природния парк „Златни пясъци“. Според органите тези строежи са реализирани без необходимите строителни книжа и разрешения.

Операция и реагиране

При координирана акция на МВР и Община Варна строителните дейности в „Баба Алино“ бяха окончателно прекратени, техниката беше блокирана и 29 работници бяха задържани на място.

Финансови и правни подозрения

Разследващи публикации и информация от службите насочват към редица съмнения: практики на продажба на имоти на украински граждани на стойности значително под пазарните нива, последвано от бързо препродаване на реалната цена на крайни купувачи – сред които са посочени и граждани на Израел. Експерти по финансова сигурност посочват, че това е класически индикатор за евентуално легализиране на капитали с неясен произход.

В доклади се споменават и имена на висши служители от украински МВР като едни от купувачите, а в аналитиите на български служби се появяват подозрения за връзки на бизнес-структурите с чужди разузнавания.

География на дейността

Холдингът е представен като активен на терени в Румъния, България, Украйна, Черна гора и Гърция. Невзоров сам заявява, че с избухването на войната е пренасочил част от дейността и инвестициите си в България, използвайки средства, натрупани преди конфликта в Украйна.

Юридическият казус: забрана, отмяна и версии

През юли 2025 г. тогавашният и.ф. председател на ДАНС Денъо Денев подписва заповед за налагане на принудителна административна мярка – 10-годишна забрана за влизане в страната за Олег Невзоров и грузинския му съдружник Джони Читадзе, с аргумент рискове за националната сигурност. Само две седмици по-късно същият ръководител отменя заповедта спрямо Невзоров. Въпреки това Агенцията за бежанците отнема временната му закрила в края на месеца.

Причините за бързата отмяна не бяха официално оповестени, тъй като мотивите на ДАНС са класифицирана информация. В публичното пространство се появиха две основни неофициални версии: че Невзоров е започнал сътрудничество с прокуратурата като таен свидетел, или че решението е продиктувано от политически и икономически интереси, свързани с довършване и легализиране на стартирани проекти.

Различно третиране на съдружниците

Интересен детайл е, че грузинският партньор Читадзе не получи същото „облекчение“ – неговата забрана остана в сила и той бе експулсиран от страната, което даде основание за спекулации за различни нива на съдействие или защита.

Позициите на страните

Невзоров отхвърля обвиненията, определяйки ги като „политическа кампания“ и „език на омразата“, и заявява, че компанията инвестира законно и дългосрочно в региона. Той също така категорично отрича да е давал показания срещу кмета на Варна или да участва в задкулисни схеми.

Контекст и последици

Местни наблюдатели отбелязват, че част от разрешителните документи и т.нар. „удостоверения за търпимост“ са били издадени по време на управлението на предишната общинска администрация, което подхранва версията за дългогодишна защита на бизнес интересите. Случаят повдигна въпроси за въздействие върху институциите и провокира политически реакции на национално ниво.

Какво остава да се изясни

• Произходът на вложените в проектите средства;
• Финансовите вериги за прехвърляне и препродажба на имоти;
• Конкретните връзки между собственици, купувачи и евентуални служебни зависимости;
• Причините за различното третиране на съдружниците при прилагането на административни мерки.

С оглед на сериозността на обвиненията и пресечните точки между бизнес, политика и националната сигурност, случаят остава във фокуса на разследващите органи и медиите. Ясните отговори ще дойдат от продължаващите проверки и евентуални съдебни процедури.