Анализ: близо половината от външните плащания на ДАБДП са отишли при един изпълнител
Паричните потоци към външни изпълнители
Анализ на Института за пътна безопасност, базиран на данни получени по Закона за достъп до обществена информация, показва, че Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ е превела над 5,4 млн. лв. към външни доставчици за периода 2019–2025 г.
Най-големият бенефициент
От общата сума почти половината — около 2,6 млн. лв., е получена от едно дружество, регистрирано като „ССАРМ“ ЕООД. Останалите плащания са разпределени между общо 20 контрагенти.
Къде отиват останалите средства?
Сред другите получатели институционалният преглед откроява следните категории:
- медийни групи и рекламни студиа;
- социологически и проучвателни агенции;
- IT компании и доставчици на софтуер;
- консултанти и анализатори.
Структурата на разходите насочва към значителна зависимост от външни услуги — включително софтуерни решения, аналитични продукти и комуникационни кампании — което поражда съмнения дали агенцията изпълнява предимно експертна функция по пътната безопасност или играе ролята на поръчващ орган.
Въпроси за кадровата политика
Анализът повдига и въпроси относно назначаването на персонал. Според Института за пътна безопасност, значителна част от служителите и ръководните кадри в агенцията са пристигнали от Министерството на околната среда и водите.
Като конкретен пример се цитира назначението на Марта Петрова за председател на агенцията по решение на премиера Андрей Гюров без провеждане на конкурс. Авторите отбелязват, че по официални данни тя няма образование или практически опит в областта на пътната безопасност.
Критики за ефективността
Институтът обръща внимание, че значителни средства са насочени към кампании и комуникация, но реалният ефект върху намаляване на пътнотранспортните инциденти остава ограничен. В този контекст анализът подчертава, че България продължава да се нарежда сред държавите в ЕС с най-висока смъртност при пътни произшествия.
Заключение
Докладът поставя като ключови теми прозрачността при разходването на публични средства, балансът между външни услуги и вътрешен капацитет и нуждата от професионално подбиране на кадри, ако целта е реално подобряване на пътната безопасност.
