Край на доминацията: Стефан Стамболов подава оставка на 31 май 1894 г.
Оттегляне и политически обрат
На 31 май 1894 г. приключва мандатът на Стефан Стамболов като министър-председател и на негово място е избран Константин Стоилов. Решението за промяна на ръководството идва неочаквано за обществеността — за седемте години начело на изпълнителната власт Стамболов е предлагал оставка пред монарха цели 14 пъти, но тя чак този път е приета.
Кой беше Стефан Стамболов
Стамболов остава в българската история като революционер, държавник и един от основните “строители на съвременна България”. Участва активно в Старозагорското въстание (1875) и Априлското (1876). След Освобождението е видна фигура в Либералната партия, председател на Народното събрание и министър-председател в периода 1888–1894 г.
Ролята му в националните събития
Стамболов е сред двигателите на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, както и сред организаторите на контрапреварата през 1886 г. Неговата политика през тези кризи е определяща за стабилизирането на младата държава и за отдалечаването ѝ от руското влияние. Съвременниците го наричат „българският Бисмарк“ заради твърдия му управленски стил и националистическата насоченост на външната му политика.
Икономически и социални реформи
Една от първите задачи пред кабинета на Стамболов е възстановяване на икономиката, която е в тежък упадък. Той налага държавен протекционизъм и прокарва три основни направления: защита и подкрепа на родното производство, привличане на чужд капитал и уредба на търговските отношения с други държави на изгодни за България условия.
Под негово покровителство започват проекти за модерни пристанища във Варна и Бургас. През 1892 г. се основава „Българско търговско, параходно дружество“, а също така се поставят основите на търговското изложение в Пловдив, което по-късно става национално знаково събитие.
Външна политика и дипломатически маньоври
Стамболов се стреми към нормализиране на отношенията с Османската империя, целящо да създаде възможности за защита и подпомагане на българите в останалите под османска власт райони. В същото време неговата конфронтация с Русия и напрежението с княз Фердинанд оформят сложния дипломатически фон на епохата.
Във Виена княз Фердинанд търси подкрепа за смяната на правителството и разговаря с австро-унгарския външен министър и други чужди дипломати. Тези контакти, заедно със сондажи към руския посланик княз Лобанов-Ростовски, подготвят почвата за промяна в българо-руските отношения.
Падането на власт и последващи събития
Оставката на Стамболов поставя край на силния му, често авторитарен режим, който обаче е бил и двигател на модернизационни промени. Няколко месеца след оттеглянето му конфликтите с политическите му противници ескалират и на 6 юли 1895 г. той е убит от свои врагове — акт, който оставя дълбока следа в политическия живот на страната.
Наследство
Макар методите му да предизвикват спорове, приносът на Стамболов за изграждането на институции, икономическата ориентация и международната самостоятелност на България е очевиден. Неговото управление поставя основи, които оформят посоката на развитие на младата държава в следващите години.
